Екатерина Аврамова. Познаваме я като едно от красивите лица на родния професионален спорт, което България „изгуби” след олимпийските игри в Лондон 2012.
Тогава Катето реши, че занапред ще плува за Турция вместо за родината си. Тежко емоционално решение за нея и семейството й, продиктувано от невъзможността занапред да покриват разходите й по подготовка и да се справят със стипендията от 300 лева, която бе отпускана на плувкинята у нас.
Аврамова – многократна шампионка и национална рекордьорка на 50, 100 и 200 м гръб на България, си навлече омразата на крайните патриоти, които не разбраха подбудите й. Въпреки критиките, които понесе обаче, Аврамова съхрани запазената си марка – усмивката, с която продължава да покорява и до днес.
Именно с тази усмивка и с желязната воля на кален в тежки битки шампион тя се впусна в предизвикателство, за което тепърва ще се говори – прие да участва в експериментален отбор от професионални спортисти, с който се включи в едно от най-популярните състезания в света по преодоляване на препятствия в кал – Tough mudder.
Шестима професионални състезатели в индивидуални спортове, между които и родената в София плувкиня, трябваше да докажат, че са способни да подчинят своето „Аз” на отборното „Ние”. За целта Екатерина и съотборниците й в тази особена надпревара трябваше да извадят на показ най-добрите си индивидуални качества и като спортисти, и като личности.
Блатно-калното предизвикателство се проведе в Кройдан, в близост до Лондон, а условието бе участниците да не късат нишката помежду си и докато се борят с капаните на трасето, да се движат задължително в екип, да си помагат, ако някой закъса, да се изтеглят за ръка, ако някой бъде „захапан” в прегръдката на мочурището.
В тима на българката влизат спринтьорка в леката атлетика, боксьор, бодибилдър, сноубордистка и състезателка по художествена гимнастика. Трасето преминава през гора, равнинна местност, открити блатни води и възвишения. Нито за миг никой от избраните не протестира, не се ядоса на изоставащите. Експериментът е успешен, защото доказва могъщата сила на спорта – да обединява, да те кара да откриеш в себе си и последната капчица воля и да прави хората по-съпричастни, по-отговорни и по-добри.
