Защо хората са вълнуват от спорт? Защото спортът разказва истории. Истински. Вдъхновяващи. Такава е и тази история. Историята на един треньор с увреждане на очите, който тренира едни необикновени деца. Необикновени, защо те живеят. Без оправдания! Знаят какво значи истинското щастие. Наслаждават му се. Усмихват му се. Не търсят оправдание. Запознавайки се с историите на всички тях, в главата ми не спира да кънти: "Ние нямаме право да се оплакваме! За нищо! Имаме си всичко!"
През мъглата се вижда трудно. Често само на няколко метра. По някое време мъглата изчезва. Но не за всички! Светът през очите на Александър Цоканов често е като мъгла. Като едно размазано стъкло.
"Разбрах, че имам увреждане, когато бях на 9 години. Всичко стана изведнъж! Започнах да не виждам на дъската. Установиха ми диагнозата Макулна дегенерация. По-трудно ми е да разпознавам лица, да разпознавам определени предмети от разстояние", разказва ни той.
С над 70% увредено зрение Александър, вижда предимно силуети. Това не да му пречи в годините назад да бъде на върха. Той печели редица първенства по лека атлетика за хора с увреждания, достигайки европейски и световни върхове. А днес вече е намерил своето призвание - да е учител по физическо възпитание и треньор на необикновени деца.
В древногръцката митология Арейон е говорещ кон, син на Посейдон – владетел на моретата, и богинята на плодородието Деметра. В българския спорт е името на клуб, където тренират деца с увреждания. Там, по време на едно необикновено занимание, срещаме Ивелина, Вики, Иван и Хакан.
"Исках да работя с деца с увреждания, защото аз ги чувствам много по-близки, много по-запознат съм с техните проблеми", казва Александър.
Първа при него отива Ивелина. Преди ужасяваща катастрофа на пешеходна пътека, тя е една от големите ни надежди в леката атлетика и притежателка на десетки медали. Само че животът ѝ се обръща за секунди - кома, инвалидна количка и огромно желание за живот! Скъсаните сухожилия в почти цялата дясна част на тялото не я спират да се върне и да тренира.
"Тръпката е уникална, чувството, което си имал преди, ти си го искаш отново...", категорична е Ивелина, която в момента тренира под ръководството на Александър.
Той пък ни показва един от приятелите си - бинокъл, с който вижда на 20 метра. И тренировката продължава с усмивка.
Често ние, зрящите, не виждаме тях – незрящите. Но може да ги чуем, защото те имат, какво да ни кажат. Слепотата в 21-ви век е различна. Някой изпадат в нея от начина си на живот. Други излизат от нея, защото искат да видят света. На това иска да ги научи и Александър. Да живеят! И най-вече да бъдат благодарни. За всичко, което животът им е дал или отнел...
