Да бъде здрав и да продължи да се наслаждава на играта! Това са целите на втория човек в историята на българския футбол, който вкарва 253 попадения в елита - Мартин Камбуров.
В последния кръг на Първа лига нападателят на "Берое" отбеляза срещу "Ботев" Враца и изравни постижението на Петър Жеков отпреди почти половин век. 22 години бяха нужни на Камбуров, за да отбележи солидното количество голове. Първото му попадение е с екипа на "Ботев" Пловдив срещу "Нефтохимик" на 6 март 1999 г.
"Целта ми е да съм жив и здрав и да се наслаждавам на играта оттук нататък. Никога не съм тръгвал за нещо на всяка цена. Искам да се наслаждавам, а какво ще се случи... Ще видим. До декември имам договор. Надявам се да го изпълня, да помагам на "Берое", да допринасям с моите голове да има повече точки. До декември със сигурност ще играя и след това не знам. Договорът ми изтича. Трябва да видя как ще се чувствам физически", разкри Камбуров в предаването "Тази сутрин".
Нападателят беше категоричен, че родният шампионат не е толкова лесен, като направи сравнение с първенствата на Китай, Гърция и Обединените арабски емирства.
"Навсякъде е трудно. Нашето първенство, колкото и да го подценяват някои хора, е доста трудно. Виждал съм тук за 20-годишната си кариера доста футболисти с големи визитки и накрая си тръгват с по гол и половина, не могат да се адаптират. Така че нашето първенство не е лесно за игра. В Китай, особено с тези милиони, които наляха във футбола, вдигнаха нивото на отборите. Навсякъде е трудно. Въпросът е да се приспособиш по най-добрия начин и да си намериш точния отбор", каза Камбуров и добави:
"Със сигурност моментът, когато изравних рекорда, ще остане в съзнанието ми. Също и когато станах шампион с "Локомотив" Пловдив. Тогава също станах голмайстор на първенството. Имам много добри моменти в кариерата си. Като се върна назад се гордея. Със сигурност има някои неща, които не съм успял да постигна. Но не трябва да гледам назад, а само напред и се наслаждавам на всичко това, което съм постигнал. За нищо не съжалявам."
Голът, с който изравни рекорда на Жеков, Камбуров посвети на своя баща, а пръв го "поздрави" невръстният му син, който беше на трибуните.
"Аз съм родом от Свиленград. Баща ми е първият човек, който в махалата ми подаде топката и ми показа как да жонглирам. Посвещавам му го, защото сега и аз имам син и знам какво е синът ти да успее от един малък град да изравни рекорд на 47 години. Сигурно е най-гордият човек и затова му го посветих на него. Сина ми, съпругата ми, приятели, близки хора бяха на стадиона. По принцип не съм много привърженик, но... моментът беше такъв. Радвам се, че когато те бяха на стадиона, успях да отбележа този гол", каза нападателят.
Парадокс е, че Камбуров няма гол за националния тим и има само 15 мача в дългата си кариера.
"За националния мога да кажа, че твърде малко бях викан. Мога да кажа, че само Христо Стоичков като беше селекционер бях постоянно викан. Но тогава Бербатов играеше в топ отбор като "Манчестър Юнайтед". По-малко ми се даваше шанс и не ме използваха като централен нападател. Да не звучи като оправдание, но наистина в българския национален отбор знам как стават нещата. Твърде малко шансове ми даваха за игра. От там е това, че нямам гол за националния отбор, а не от това, че нямам качества. Напротив - доказал съм го през годините. Мен никога никой не ме е бутал", заяви категорично той.
