Турнирът в София има своя шампион. Нов шампион. Неговото име е Мирза Башич. Вероятно непознат за мнозина и още по-очакван победител. 26-годишният босненец успя да създаде една истинска приказка.
Приказка, в която София винаги ще бъде специално място за него, защото Мирза Башич завинаги ще остане един от шампионите в българската столица.
"Непознатият" победител тръгна от квалификациите на турнира, където отстрани българския тенисист Александър Лазов. Успя да влезе в основната схема, но все още не изглеждаше заплаха за имена като Жил Мюлер, Виктор Троицки и Филип Колшрайбер. Атлети, знаещи как се печелят мачове и трофеи. Все още никой не го слагаше в сметките за титлата… а трябваше.
По време на полуфиналите Мирза постигна най-великата победа в своята кариера. Поне по негови думи. Победата, за която винаги е мечтал. Той отстрани 13-тия в ранглистата и носител на три титли от Големия шлем - Стан Вавринка.
Швейцарецът замени Григор Димитров, за да има възможност турнирът да има достоен носител на титлата. Да, ама не. Босненецът не бе съгласен с това и го демонстрира на корта с играта си. Показа на хората, че е готов да се бори. До самия край...
Така и направи. В неделната февруарска вечер, Мирза Башич беше един от най-щастливите хора. Може би не само в "Арена Армеец". Извоюва дебютна АТР титла в кариерата си и сътвори една изключително емоционална тенис седмица. Седмица, завършила по най-прекрасния начин - ръцете вдигнати победоносно, а трофеят високо над главата. Удовлетворението се четеше в неподправените, истински емоции на един интересен и различен спортист.
Мирза Башич наистина е различен. Неговите детски мечти са далеч от представите за слава и спечелени трофеи. Иска да има нормално детство. По това време децата в Босна преживяват годините след войната и искат просто да бъдат далеч от проблемите.
Такъв е и случаят на Башич. Първите стъпки в аристократичната игра прави, когато е на 6-годишна възраст. Но всъщност срещата с този спорт не е любов от пръв поглед. Като всяко малко момче неговото желание е да бъде футболист.
Той е израснал в семейство на двама лекари и логично образованието е на първо място. Именно затова Мирза учи във Висше медицинско училище, като междувременно продължава да играе тенис. По-късно се впуска в друго амплоа – на правото, и продължава да играе.
Като всеки един спортист, Башич също трябва да започне от някъде. Младите тенисисти, които идват от по-големи страни имат повече възможности. Възможности за развитие, за изява. Когато в една страна се провеждат АТП турнири, момчетата имат шанса да се промъкнат измежду шампионите.
Но за Мирза нещата стоят другояче. Той не може да разчита на турнири в родината, защото Босна и Херцеговина не приема такива - дори на ниво ATP 250. При него всичко се случва по трудния начин.
През 2008 г. за първи път влиза в ранглистата на АТР под №1829. Две години по-късно пробива в първите 1000, на 31 януари 2011 г. дебютира в топ 500, а до края на същата година вече е №290. Следва период, в който няма значителни спадове или подобрения в класирането, като чак през 2016 г. трайно се установява в топ 200.
Мирза Башич стана вторият босненски тенисист с АТР титла и достигна висини, каквито не е предполагал. Показа се на голямата сцена.
След титлата в София 26-годишният тенисист се изкачи с 52 позиции в света и дебютира в топ 100, като от тази седмица официално е №77 в ранглистата. Няма съмнение, че постигнатото в България дава съвсем различна посока на кариерата на Мирза.
Той получи шанса да се изяви и го направи. Грабна предоставена му възможност и показа как го правят шампионите. Загатна за себе си и "повдигна" въпроси към нас и към съперниците.
Може ли да вдигне още повече нивото на своята игра? Може ли да започне да играе повече и на по-силни турнири? Може ли да бъде неочаквана изненада в спорт като тениса? Можем ли все по-често да виждаме победоносно вдигнатите ръце на един "непознат" тенисист? Предстои да разберем!
