Световните първенства по футбол са форумите, за които играчите се готвят цели 4 години. Именно на тях се случват най-големите изненади, вкарват се едни от най-атрактивните голове, печелят се най-напрегнатите мачове и се влагат най-големите усилия.
Именно за това рекордите на Мондиалите са толкова важни. Всеки се стреми към титлата, като понякога тези усилия се оказват най-добри в света, а имената на героите завинаги остават в историята.
Ето и кои играчи и отбори могат да се похвалят, че са най, най, най на световни първенства:
С най-много титли е Бразилия. Кариоките са изпитвали радостта да бъдат най-добри в света цели 5 пъти - 1958, 1962, 1970, 1994, 2002 г. Във врата им диша отборът на Германия (4 пъти - 1954, 1974, 1990, 2014) и Италия (4 пъти - 1934, 1938, 1982, 2006).
Бундестимът е отборът с най-много финали - цели 8 (1954, 1966, 1974, 1982, 1986, 1990, 2002, 2014).
Само Бразилия (1958, 1962) и Италия (1934, 1938) са печелили титли в две последователни издания на шампионата.
"Скуадрата" пък е с най-голяма разлика между две спечелени титли - 44 години между 1938 и 1982 г.
Бразилия е единствената страна, участвала във всички 21 издания на Мондиала. На второ място се нарежда Германия (19 участия във финалите), а на трето - Италия (18 участия).
Що се отнася до отделните брънки в отборната машина, легендарният бразилец Пеле е единственият в света, печелил 3 трофея от световното първенство - 1958, 1962 (когато играе само 2 мача заради контузия, но след това ФИФА му връчва медал) и 1970 г.
Двама са футболистите с най-много участия на световни първенства. По 5 пъти в напрегнатите срещи от финалите са играли мексиканският вратар Антонио Карбахал (1950, 1954, 1958, 1962, 1964 г.) и бившият национален селекционер на България - германецът Лотар Матеус ( 1982, 1986, 1990, 1994, 1998 г.). Джанлуиджи Буфон също е попадал толкова пъти в състава на Италия (1998, 2002, 2006, 2010, 2014 г.), но през 1998 г. не се появява на терена за нито един мач.
Ако влезе на терена по време на Мондиала в Русия, към този клуб може да се присъедини и мексиканецът Рафаел Маркес, който преди това играе през 2002, 2006, 2010, 2014 г.
Луис Монти пък е единственият футболист, играл за 2 различни отбора в 2 различни първенства. Роденият в Аржентина полузащитник играе за гаучосите през 1930 г., а след като взима италианско гражданство, той облича фланелката на "Скуадра Адзура" за шампионата през 1934 г.
Дон Диего Марадона е първенецът по мачове като капитан - цели 16 с лентата върху аржентинския екип.
Най-младият футболист, играл на финал е Пеле - на 17 години, 249 дни той се изправя срещу Швеция през 1958 г., за да помогне на Бразилия да спечели първата си световна титла.
Иначе в мачовете на световни финали е играл и по-млад футболист от легендарния бразилец. Норман Уайтсайт се появява на терена с фланелката на Англия срещу Югославия през 1982 г. Тогава той е само на 17 години и 41 дни.
Фарид Мондрагон от Колумбия записа името си на върха на подреждането за най-възрастен футболист, играл на финали. През 2014 г. той е на 43 години и 3 дни, когато играе срещу Япония.
Легендарният Дино Дзоф е най-възрастният шампион. През 1982 г. той триумфира с Италия на 40 години и 133 дни.
През 2014 г. Мирослав Клозе отбеляза 16-ия си гол на световни първенства. Никой друг не е успявал да направи това!
Що се отнася до голмайстор на турнира, едва ли някой скоро ще догони Жюст Фонтен. Французинът успява да отбележи 13 пъти по време на Мондиала през 1958 г.
Руснакът Олег Саленко пък държи рекорда за най-много голове в един мач. Той вкарва 5 на Камерун при победата с 6:1 през 1994 г.
Говори ли ви нещо името Люсиен Лоран? Най-вероятно не, но то седи срещу гол номер 1 на световните първенства въобще! Французинът отбелязва срещу Мексико през 1930 г.
Пеле е най-младият голмайстор на Мондиала - 17 години, 7 месеца, 27 дена след раждането си, той отбелязва във вратата на Уелс, а годината е 1958. Същата година той се превръща и в най-неопитният футболист с хеттрик в турнира. Отбелязан е срещу Франция.
На същото първенство шведът Нилс Линдхолм пък вкарва на 38 години, 8 месеца и 21 дни, което го прави най-възрастният голмайстор.
Турският национал Хакан Шукур също влиза в историята. През 2002 г. той бележи във вратата на Южна Корея в мача за третото място само 11 секунди след първия съдийски сигнал.
България, Мексико и Испания оглавяват една от антикласациите - за автоголове. Трите попадения на "лъвовете" в собствената врата са на Иван Вуцов и Иван Давидов през 1966г. и Георги Бачев през 1998 г. По толкова имат "ацтеките" и "Ла Роха".
Първенци по опазени мрежи са англичанинът Питър Шилтън и французинът Фабиен Бартез (10 мача без допуснат гол). Италианецът Валтер Зенга пък е стражът с най-много минути без гол - 517 през 1990 г.
Германецът Хелмут Шон е треньорът с най-много мачове на световни финали - 25 по време на първенствата през 1966, 1970, 1974 и 1978 г. Той е и наставникът с най-много победи - 16.
Аржентинецът Хуан Хосе Трамутола поставя рекорд още в първото издание на шампионата - той извежда отбор като треньор през 1930 г. само на 27 години и 267 дни. Най-възрастният негов колега пък е Ото Рехагел, който води отбора на Гърция през 2010 г. на 71 години и 317 дни.
Германия има най-много мачове - 106. Бразилия е с най-много победи - 70. Мексико е с най-много загуби - 24, а италианците са отборът с най-много равенства - 21.
