Традицията в английската Висша лига беше спазена - всяка година в края на октомври през целия ноември футболистите излизат на терена с изображение на мак на фланелките си. По този начин играчите почитат британските жертви през войните. Традицията датира още от Първата световна война.
И тази година един от играчите на "Манчестър Юнайтед" отказа да сложи мак върху тениската си. При победата на "червените дяволи" над "Тотнъм" с 3:0 Неманя Матич влезе като резерва 15 минути преди края на редовното време. Медиите веднага забелязаха липсата на изображението, а сърбинът обясни, че не е спазил традицията заради бомбардировките над бивша Югославия преди 22 години.
Вижте тази публикация в Instagram.
"Знам много добре защо хората носят макове. Уважавам правото на всеки да го прави и изказвам съболезнования на всички, загубили близък по време на войните", заяви Матич.
"Но на мен тази традиция ми напомня за една от атаките, които лично изпитах срещу себе си, когато бях на 12 години и живеех във Врело. Тогава, през 1999 г., страната ми беше жестоко бомбардирана. И както съм казвал и преди, не смятам, че е правилно да нося мак върху тениската си", допълни той.
Вижте тази публикация в Instagram.
Футболната асоциация на Англия не задължава футболистите да слагат макове върху екипите си. Това е лично решение, но всеки път Матич е критикуван от медиите на острова. Преди година той дори заяви, че е готов да напусне "Юнайтед" и Англия.
"Не подценявам слагането на мак като символ на гордостта на британците. Но ние се формираме като мислене от преживяното. Това е мое лично решение. Надявам се то да бъде прието и разбрано, за да мога да се концентрирам върху това да помогна на тима си за предстоящите срещи", обясни още футболистът.
Вижте тази публикация в Instagram.
Като част от НАТО, британската авиация се включва в бомбардировките на бивша Югославия от 24 март до 10 юни 1999 г. Те са в отговор на действията на сръбската армия на територията на Косово. В продължение 78 дни са разрушавани военни цели и ключова инфраструктура, но не липсват и случаи, в които бомбите засягат цивилни граждани, като в Алексинац и Сурдулица. Смята се, че по време на бомбардировките животът си са загубили между 1000 и 2000 души, които няма общо с армията на тогавашна Югославия.
