Той е най-младият олимпийски шампион на България. През 1980 г., на Игрите в Москва, боксьорът Петър Лесов триумфира в категория до 51 кг. само на 19 години.
Днес (12 септември) той празнува два юбилея - своята 60-годишнина и 40 години от тази титла, с която започва кариерата му.
"Мислиш си в България как ще те посрещнат. Родители, приятели, как се радват… Върнахме се, другарят Живков ни прие още на аерогарата... "Вие сте големи герои, вие прославихте България", трибагреника се вее… Всеки се интересуваше от спорт, всеки те познава – уважението и това беше", спомня си днес той.
Олимпийското злато не е случайно, а предречено от бай Осман, масажиста на отбора, който пътува с тях навсякъде.
"Ние бяхме най-младите в отбора - Ивайло Маринов (48 кг), аз (51 кг) и Александър Раев (54 кг) и по всичко личеше, че сме най-добре тренирани. Като заклаха агнето, бай Осман отиде, взе кръв и ни сложи само на тримата печат на челото и каза: "Вие без медал няма да се върнете!", разказва Лесов.
Заради по-слабото си телосложение и дългите пръсти, често го наричат "пианист" или "Паганини".
"По време на олимпийските игри, Трендафил Мартински, който беше министър на спорта, идва. Аз - 51 кг, те пръстите ми като клечки тънки... И той вика: "Абе момче, как се биеш, бе? Те ръцете ти като на пианист!". С академик Жечев дойде Хуан Антонио Самаранч (бивш президент на Международния олимпийски комитет) и казва на Жечев: "Той е като Паганини на ринга!"
Лесов никога не е подозирал, че ще прослави България в бокса. Като малък започнал с тренировки по футбол. По този спорт се увлича покрай по-големите му братовчеди в родното село Секирово. Губи първият си боксов мач. Това не го обезкуражава.
"След 3 месеца, много бързо ми тръгна и станах републикански шампион, дори ми дадоха купата за най-бояк състезател. Бяха ме снимали във вестника и нашите видели... "Ти какво правиш?"... "Ами играя бокс!".
Детството на Лесов е трудно. Той остава на грижите на баба си, след като родителите му заминават да работят в чужбина. Приятелите му са по-големи от него, а може би това и бедността го каляват за големите успехи на ринга.
Кариерата му на боксьор обаче не е дълга. Три години след своя върхов старт, вече е играл на няколко световни първенства, завоювал е още две европейски титли и два златни медала от турнира "Странджа". След големия успех обаче, тежка болест го принуждава да прекрати състезателната си кариера. Едва 24-годишен спира. Лекарят е категоричен, че не може да вземе участие на още едни олимпийски игри!
Последните му две участия на турнира "Странджа" са белязани от друго щастливо събитие - раждането на сина му. В първия случай губи от непретенциозен противник, защото предната вечер празнува раждането му. За първия му рожден ден обаче се прибира вкъщи с титла.
Въпреки че тръгва по стъпките на легендарния шампион, синът на Лесов се отказва заради контузия в рамото. Днес той живее в Маями и се занимава с хотелиерство.
Мечтата за олимпийско злато на Лесов не е залязла. Той се надява, че отново ще държи в ръцете си златен медал от най-важния спортен форум, но като треньор на една от надеждите ни за отличие в бокса - Станимира Петрова.
"Тук си отговарям за нея, голямата надежда ми е, че ще вземем медали, дори и златен. Не излизаме от залата. Тук при нас е малко по-трудно спаринг партньорите – аз през ден играя, не спирам. Нямам олимпийски шампион като треньор, много ще ми е приятно, ще се радвам, да го постигна това", надява се той.
Но тази година, след като Игрите бяха отложени с 12 месеца заради пандемията от коронавирус, е време за тържества!
"Тази може би е най-щастливата година, двоен юбилей и много се радвам! Супер съм си живял! Макар и с мъки, много мъки – много радости... За нищо не съжалявам! Ако се върне животът отново, бих го изживял... същия"
