Червена радост! Феновете на ЦСКА вече са собственици на клуба. Томов оправи документите за лиценза и след това хвърли акциите. Инджов и Манджуков бяха по-хитри и го направиха още преди седмица. С усмивка и контролен пакет ценни книжа всички чакат новия инвеститор. Уж имало такъв, но неговото име все още е загадка. Нищо притеснително! Светлото бъдеще е пред "червените". Натрупаните дългове са бял кахър, нищо, че са над 20 млн. лева. По гръцката логика - все някой ще ги опрости. И тук няма нищо притеснително, нали?
Оптимизмът сред феновете на отбора е нещо прекрасно. Дали обаче е оправдан?
Нима някой вярва, че Александър Томов ще си тръгне от ЦСКА без да си вземе вложените в касата на клуба пари, посредством представляваната от него компания "Лира Инвестмънтс"? Нима някой вярва, че дължимите милиони към клубове, треньори, футболисти и компании ще изчезнат в бездната? Нима някой вярва, че нормален човек ще се навие да поеме управлението в подобна ситуация, гарантирайки си излизането на загуба, освен ако не изкара поне 20 години в клуба?
Всъщност във вярата и надеждата няма нищо лошо. Именно те карат хората да се справят в трудни ситуации. Това важи и за феновете на "червените". Те вярват в просперитета на клуба и отбора, но за съжаление почти нищо не зависи от тях. Дори и сега, когато акциите уж са техни, е нужен човек, който наистина иска да помогне, без да се интересува от финансите, които трябва да изразходва в името на ЦСКА.
Ситуацията може да изглежда в една идея по-тъмен отенък на розовото, но е далеч от истинския контраст на този сладникав цвят. За най-успешния клуб в България предстои много дълъг път, а още първите 200 метра от него изглеждат осеяни с дупки и препятствия.
И в целия този хаос, между другото, отборът (да - онзи, за чието съществуване се води цялата борба) има реален шанс да спечели шампионската титла в първенството. Някой забрави ли това?
Нелепо е да се твърди, че първото място в "А Група" няма значение за 31-кратния носител на трофея. Преди седмица подобна теза можеше да бъде прочетена в декларация на "Фенклуб Сектор Г", а от време на време и значими "червени" личности пренебрегват битката с Лудогорец. Ако тя не е важна - тогава какъв е смисълът от един куп чужденци в титулярния състав, теглещи огромни средства от и без това оскъдния и липсващ бюджет?
Да, бъдещето също е важно, но няма ли то да е по-сладко с още една купа в колекцията, и то спечелена в толкова тежък момент?
Утре (събота) предстои двубоят между Лудогорец и ЦСКА. "Червените" изостават с три точки от съперника в класирането и все още държат съдбата си в свои ръце. Крайно време е "армейската" общност да започне да говори повече за футбол и по-малко за финанси, икономика и акции. Сега отборът, а не клубът, се нуждае от истинска подкрепа, но не зад компютрите и по форумите, а на стадиона!
Току виж след два месеца "червеният" празник се окаже грандиозен, а положението в клуба - истински розово, та чак червено!
