Пътят на добрия атлет не е лесен - усилени тренировки, много лишения, неизбежни контузии и... мечтата за световния връх. Именно тя държи всеки един от тези изключителни хора, изпитващи огромни натоварвания, мотивиран. А понякога остава само тя. И е толкова силна, че върши чудеса!
Като при Британи Браун. Американката, която беше достатъчно бърза, за да спечели сребърния медал на 200 м на световното първенство в Доха, Катар.
Тя е на 24 години и успя да се възползва по най-добрия начин от своето положение. Просто защото нямаше какво да губи. Британи не се притесняваше от провала! При него спонсорите нямаше да я изоставят, просто защото ги няма. Точно така! В света на леката атлетика тя стигна до второто място в света само благодарение на собствените си сили и трудолюбие!
Браун е от Айова. Докато учи в местния университет всичко е наред - разходите ѝ се поемат от учебното заведение. След дипломирането обаче идват проблемите. Тя трябва да се оправя сама.
"Ситуацията беше сложна. Тренирам и се състезавам с момичета, които имат спонсори. Натяква ми се, че не съм достатъчно добра, за да си изработя договор. Много ми е трудно чисто психологически, но знам, че трябва да съм тук, на това място. Това е съдбата ми! Господ ми е определил този път! И постоянно се опитвам да си напомням, че това не трябва да ме разочарова, не трябва да е фактор в кариерата ми и да ме демотивира. Аз имам място тук! Без значение дали имам компания за маратонки зад гърба си. Казвам си го всеки ден!", разкрива Британи.
Тя е едно силно и упорито момиче и го е доказала!
За да се добере до световното първенство в Доха, американката не само покрива норматив, а си осигурява и средства за участие в състезания. Как? С работа!
"В университета всеки месец получаваш чек. Сега трябва да работя между тренировките и състезанията. Голяма борба е. Опитвам да съобразявам графика си и това ме държи във форма. Научих някои уроци, без които нямаше да бъда това, което съм сега. Гледам възрастни хора с деменция и болестта на Алцхаймер. И друго съм работила. Преди това бях сервитьорка. Приемам всяка работа, която отговаря на потребностите ми. От федерацията ми осигуряват някакво финансиране, за което съм им благодарна. Но аз съм тази, която работих, тренирах, следих с какво се храня, какво правя. И това ми се отплати", заяви още тя.
И не сбърка! 22,22 секунди, сребърен медал и със сигурност стотици оферти, които ще я облекчат!
