Малцина ги познават такива. Когато все още не са имали зъби, когато са сменяли млечните зъби. Когато са били по пелени и са правили първите си стъпки. Решихме да ви ги покажем. За да се уверите, че още тогава, когато са ходили прави под кухненската маса, в очите им е прозирало онова огънче, което отличава великите.
Ето ги и тях. Малки, храбри войничета, устремени към върховете, без да подозират точно кои върхове ги очакват, без да са наясно колко болка ще преодолеят, за да се превърнат в непобедими, с непробиваеми брони.
Кубрат и Тервел Пулеви са родени, за да бъдат боксьори. Такава е заръката на баща им Венко. Едва проходили, двамата вече имат собствени ръкавици, върху гащетата им са избродирани имената им, а снимките в бойна стойка до секцията в хола на семейството в столичния квартал „Младост” остават за историята.
Венко Пулев – многократен шампион на България по бокс в тежка категория, отглежда синовете си като истински бойци – непримирими, сериозни и отдадени на бокса, който е техният живот. Такива, каквито ги познаваме днес като големи мъже.
Жизнерадостен, но съсредоточен в покоряването на голямата цел. Този поглед Петър Стойчев е съхранил и досега. Ако се вгледате внимателно, ще разпознаете легендарния ни плувец именно по този огън, който гори в очите му много преди той да спечели 11 поредни Световни купи в плувния маратон, да се превърне във властелина на Антарктида и на ледените води и да бъде приет в Световната зала на спортната слава.
Дайте му топката, може да не е футболна, а да е баскетболна. За Димитър Бербатов това няма значение. От първите си стъпки в Благоевград геният жонглира по прашните улици на квартала с лекота, с жар и финес, които впоследствие ще омагьосат Сър Алекс, „Манчестър Юнайтед” и великата публика в „Театъра на мечтите”.
Същото това огънче, което е присъщо за великите прозира и от бебешката снимка на единствения по рода си друг роден футболен гигант - Христо Стоичков. Е, трябва да признаем, че на няколко месеца Камата има далеч по-дружелюбен вид от онзи със смръщеното чело, с който го помним във вихъра на неговата изключителна кариера.
Боецът, чиято усмивка победи левкемията. Поклон пред невероятния характер и дух на Стилиян Петров. Благородството прозира от кадъра на Стенли, застанал гордо до тортата по случай рождения му ден в детската градина. Благородство и непримиримост, които след години му лепнаха и прякора „Шотландски боец”, докато носеше екипа на великия „Селтик” Глазгоу. Достойнство, което издигна Петров до символ на силната вяра и жажда за живот по време на тежката му битка с коварната болест.
Със сигурност снимката, за която ни нямате доверие е на пухкавото и бузесто момиченце, за което ние твърдим, че е Невяна Владинова. Нима гимнастичка би могла да изглежда толкова сладка като малка бухтичка? Ами, отговорът е – да, това наистина е Неви и тя отдавна е стопила всеки грам излишно тегло.
Ах, тези необятни, дълбоки като кладенец, огромни кафяви очи. На кого друг биха могли да бъдат, освен на любимата на цяла България, на най-бързата, най-смелата, най-търпеливата на болка, най-харизматичната и незнаеща какво е това да се предадеш Ивет Лалова. И тези очи не са се променили до днес, а на детската снимка Ивет е с един от най-близките хора в живота си – нейната предана сестра Ани.
Везенков, къде си скрил къдриците? Резонен въпрос към баскетболист №1 на България, който освен синеок, ужасно сладък и с доста приятни бузи, е и толкова къдрав, че си представяме как би изглеждал, ако реши да пусне малко по-дълга коса.
Очичките пък са същите и на другото „златно момче” на родния баскетбол – Божидар Аврамов. Бебето Божо се усмихва от цялото си добро сърце, което носи с чест и скромност и до ден днешен.
Големи и малки, момчета и момичета,
Честит празник! Бъдете здрави и послушни! И до нови срещи!
