"Още като много малък бях диагностициран с разстройство от аутистичния спектър. До 4-годишна възраст изобщо не съм говорел и не съм възприемал по никакъв начин случващото се около мен. Невербален аутизъм. Започнах да прекарвам по над 40 часа седмично с невропсихиатри, за да мога просто да започна да говоря и да придобия най-прости социални умения."
Това не е сюжет на филм. Нито цитат от книга.
Ще ви разкажем историята на американския тенисист Дженсън Бруксби. Знаете го, разбира се. Игра 1/8-финал на US Open още на 20. Година по-късно победи Стефанос Циципас в Индиън Уелс и изигра три финала на ниво ATP.
Не всичко обаче е цветя и рози - бившият №33 трябваше да мине през две операции на китката, а впоследствие дори не можа да се завърне, тъй като се оказа, че е пропуснал три допинг теста в рамките на година и му беше наложено 18-месечно наказание.
Впоследствие Бруксби обжалва и наказанието му беше намалено с 5 месеца и той ще се завърне на корта в началото на новия сезон.
И това далеч не е всичко, през което е преминал 20-годишният янки.
В интервю пред The Associated Press той призна, че страда от аутизъм.
"Още като много малък бях диагностициран с разстройство от аутистичния спектър. До 4-годишна възраст изобщо не съм говорел и не съм възприемал по никакъв начин случващото се около мен, което се класифицира като невербален аутизъм.
Започнах да прекарвам по над 40 часа седмично с невропсихиатри, за да мога просто да започна да говоря и да придобия най-прости социални умения. Тогава се появи доктор Мишел Вагнер, според която съумях да постигна уникален и необичаен напредък за състоянието, в което бях.
Предизвикателството беше голямо, а терапията интензивна, защото изоставах сериозно в развитието си спрямо другите деца, но в крайна сметка положих необходимите усилия и състоянието ми премина в меката част на спектъра, въпреки че нещата са изглеждали почти необратими.
Искам да послужа като пример и вдъхновение на всички тези деца, които преминават през нещо подобно и да им покажа, че човек може да превърне всеки един дефект в ефект. Аз се научих как да използвам това си състояние в моя полза и никой не би могъл да разбере каква е истината, ако не ме познава. Това е нещо, което дълго време задържах в себе си, защото не ми беше комфортно да го споделя пред хората, но се почувствах отговорен да го направя.
