Този уикенд Елина Свитолина пътува до Киев, с влак от Полша, включвайки приложението, което предупреждава украинците за предстоящи ракетни и дронови атаки.
Посещението на бившата №3 в тениса включваше пътуване до Одеса, където живеят 85-годишната й баба и други членове на семейството.
Това е първото й пътуване до дома от февруари, а междувременно тя направи един от най-забележителните състезателни сезони за всеки един един спортист тази година и тук не говорим само за тенис.
От липса на ранкинг след раждането на първото си дете преди малко повече от година, тя стигна до №25 в света, серия, която включваше и 1/4-финал на Откритото първенство на Франция - "Ролан Гарос".
"Планирах дълго пътуването. Искам да видя моите близки", каза Свитолина, седнала на плюшен диван в салона за тенисисти на Мастърса в Париж миналата седмица, където тя стискаше палци на съпруга си - френската звезда Гаел Монфис.
"Баба ми изглежда се справя добре, но Одеса е доста опасно място в момента,
защото те атакуват пристанището, има аларми и бомби там почти всяка вечер. Предполагам, че хората започват да свикват да живеят в тези условия след толкова време, така че и тя е свикнала. Знам, че има риск, но имаме добри системи за защита и ще следвам всички процедури, като например да имам приложението и да отида в бомбоубежищата, ако трябва.
Чувствам, че трябва да отида в родната си страна, липсват ми семейството и културата", откровена е Елина.
Между завръщането си през април и контузията в глезена след US Open,
Свитолина, която живее през голяма част от времето в Монако със съпруга и сина си, изигра 33 мача.Девет от тях бяха срещу тенисистки от Русия или Беларус, от които тя спечели седем. Срещите приключват без обичайното ръкостискане на мрежата. Това е практика, която се следва от всички украинци.
"Не е по-лесно, все още има много неща, които се случват на корта и извън него. Отнема много енергия да съм в съблекалнята и да играя срещу тях, защото чувствам, че те представляват своята страна, а аз представлявам моята.
Чувствам се малко като на война, разбира се, не в истинския смисъл, но все пак има различни видове битки.
Всеки път, когато стъпя на корта срещу тях, това е голяма мотивация и също така знам колко хора се върнаха в Украйна и гледат. Чувствам тази отговорност. Излизам там и се бия като войник в Украйна.
Изминаха почти две години за нас, виждам, че в момента осведомеността по света е намаляла, което е тревожно.
Разбира се, знам, че в света се случват толкова много лоши неща.
Аз съм само един човек, който прави всичко възможно в тази ужасна ситуация", непоколебима е Свитолина.
