Григор Димитров. Обективно погледнато, този човек е един от най-големите посланици на България по света през последните 15 години. И безспорно, един от най-добрите тенисисти в света за последното десетилетие. Факти, които в България не винаги имаме манталитета и съзнанието да осъзнаем, да оценим, да уважаваме, да сме благодарни.
На 33, Димитров играе превъзходен тенис, не просто изумително красив – това го е можел и правил винаги. Днес, Григор е по-близко от всякога до съкровената мечта – да спечели турнир от Големия шлем. Намира се в Топ 10 на световната ранглиста, а само преди броени седмици здравословен проблем го спря на полуфиналите на US Open.
Срещаме се с Григор Димитров в Монте Карло. Всичко се случва светкавично бързо, заради наситената му програма, но заедно имаме обща цел – да изпратим послание на хората преди историческия мач между Григор и Новак Джокович на 17-и септември в София, за който стои специална кауза и фондация „Григор Димитров“.
Този мач е първи по рода си, защото Джокович – носител на 24 титли от Големия шлем и олимпийски шампион от Париж, ще излезе пред българска публика за първи път. Мачът пък може да гледате единствено в ефира на телевизия bTV Action, или онлайн на сайта www.btvsport.bg. Началото поставяме в 19:00 часа със специално студио преди двубоя, а двамата ще излязат на корта в 20:00 часа.
За перипетиите ни в Монте Карло вече ви разказахме. Григор просто изрови света, само и само да направим това интервю, за което всички от екипа, получил възможността да се докосне до него и до неговия свят, сме му благодарни. Това беше една запомняща се среща, с изречени много истини, някои от тях болезнени.
Питам го коя болка е по-силна след разочарование: емоционалната, или физическата? Поводът е ясен: златната възможност срещу Франсис Тиафо, която Григор пропусна на US Open, където беше принуден да се откаже, защото тялото му не издържа:
„Със сигурност емоционалната болка. Физическата никога не ме е плашила. Всеки спортист изпитва болка, ние всички играем всеки ден с болка. За мен е много важно да знам в подобни ситуации кога мога и кога трябва да натисна повече физически и кога трябва да бъда по-пестелив“, казва той.
Какво се случва в главата му, когато загуби, а е бил толкова близко? Изолира ли се от света, търси ли нечия подкрепа, за да притъпи болката?
„Винаги съм бил човек, който е носил сърцето си отвън. Не мисля, че съм толкова добър в криенето. Дали ще е пред публика, или пред когото и да било. Никога не съм гледал да имам някакъв вид фасада. Когато изпитвам такъв тип чувства винаги се затварям към себе си и винаги търся вината първо в себе си: Кое мога да подобря? Кое съм направил добре? Къде съм объркал нещата? Или нещо, с което съм нарушил дисциплината. Най-различни въпроси, които аз самият си задавам на себе си и трябва да ги задавам на себе си“, споделя Григор.
Всъщност, с кого се състезава днес Григор Димитров извън корта? Днес, когато е по-близо до края на своята кариера, отколкото до нейното начало?
„Водя една своя битка, то не е битка, но мой вид състезание. Нямам какво да доказвам на никого, само на себе си. Мисля, че съм в позиция, в която мога да искам още от себе си. Разбира се, много искам да спечеля един от тези турнири (има предвид от Големия шлем – Australian Open, Roland Garros, Wimbledon, US Open), защото това винаги ми е било голяма цел. Но със сигурност трябва да направя и нужните стъпки преди това. В момента, малко по малко, аз ги правя тези стъпки и те ми дават сигурност."
И още:
