Провалът на европейското първенство не е изненада
Сръбският волейболен отбор преживя тежки времена на европейското първенство, на което София бе домакин. Трикратните континентални шампиони отпаднаха още на осминафиналите след убедителна загуба от Словения.
За първи път от 1995 г. насам Сърбия не успя да стигне до 1/4-финалите на европейското първенство по волейбол. „Орлите“ ще завършат първенството на 13-то място. Очевидно тази позиция е суровата реалност на мъжкия сръбски волейбол.
„Имахме гиганти в този спорт“, пише в анализа си kurir.rs – Владимир и Никола Гърбич, Иван Милкович, Горан Вуевич... Плеяда от топ волейболисти като Марко Подрашчанин, Сречко Лисинац, Деян Брджович, Владимир Батез, Андрия Герич, Слободан Бошкан, Александър Атанасиевич, Урош и Никола Ковачевич...
Днес, колкото и жестоко да е да се каже, имаме волейболисти, които се доближават до средното европейско ниво.
Особено болезненото в цялата история е, че няма край на този упадък. В по-младите селекции Сърбия бележи доста слаби резултати вече десетилетие и половина. Медалите от европейски първенства са имагинерни, а дори на Балканите Сърбия отдавна е загубила лидерството си.
Това е болезнена реалност, за която трябва да се говори и анализира от професионална страна. По-възрастните поколения си спомнят за Александър Боричич и всичко, което той направи логистично, а след това и на терена, за сръбския волейбол.
Всеки добронамерен човек ще се запита: защо е така? Къде е проблемът?
Отговорите са много прости. Лошата селекция е основната причина, поради която се регистрират лоши резултати в мъжкия волейбол. Някои талантливи момчета не успяха да пробият заради определени „синове на мама и татко“...
След това волейболът загуби масовост сред най-малките и качеството не можеше да се роди от количеството.
Друго важно нещо е експертният опит на треньорите, работещи с младите състезатели. Той също е много съмнителен. През последните години, поради различни причини, треньори, които са професионални и образовани, не получиха възможност да работят.
Големи клубове като Войводина и Цървена звезда, които бяха символи на успеха на сръбския волейбол, особено при подрастващите, отстъпиха назад спрямо някои нови центрове. Очевидно нещо в системата скърцаше, а мързелът и некомпетентността изплуваха много бързо на повърхността.
Друго много важно нещо за завръщането на сръбския волейбол е националното първенство. В миналото сръбската лига беше люпилня на таланти, известна с големия брой млади играчи.
В последните години волейболистите, играещи в клубовете, стават все по-възрастни. Младите волейболисти в един отбор могат да се преброят на пръстите на едната ръка, ако изобщо има такива. Привличат се непознати със съмнително качество. Гонят се резултати на всяка цена, а талантите остават без игрови минути и мачове. Това се отразява много силно, когато става въпрос за националния отбор.
Средната възраст на сръбския волейболен отбор на това европейско първенство е 31,4 години! Твърде много.
Като се гледат съставите на отбора, всички те са много опитни играчи. Нито един тийнейджър не е ходил на европейско, а най-младият от всички национали е Стефан Кокеза на 22 години.
Например Никола Гърбич дебютира за А националния отбор на 17 години през далечната 1991 г., а вече на 22 години печели първия си медал от голямо състезание – бронз на Евро 1995 в Атина.
Подобен пример е Иван Милкович, който дебютира на 19 години на Мондиала в Япония през 1998 г., където печели сребърен медал.
Мнозина сега ще посочат с пръст треньора Джордже Крецу. Но... Сигурно е, че румънският експерт е отговорен, но той не е единственият и най-голям виновник.
Въпросът е дали Никола Гърбич, Слободан Ковач или Игор Колакович биха постигнали по-добър резултат от Крецу, защото, честно казано, сръбският волейболен отбор няма качествата да спечели медал.
Същият този Джордже Крецу беше трети в Европа със същия този словенски национален отбор преди две години...
Факт е, че скоро ще бъде открит Волейболен център в Нови Белград. Нещо ултрамодерно, на световно ниво – проект, в който са инвестирани огромни средства и който със сигурност ще служи на бъдещите поколения.
Но... Въпросът е кой ще тренира в него, ако волейболът не е популярен?
А волейболът може да стане популярен сред младите хора само ако има страхотни резултати. И това е затворен кръг, който трябва да бъде прекъснат.
Отличните условия са напразни, ако няма талантливи деца, позитивна селекция и професионален екип.
