Ние още търсим формулата...
Турция е на върха на Европа. Отново! Зад успехите на националните отбори и клубовете обаче стои не просто талант, а машина за милиони - волейболна екосистема, чиято стойност вече се изчислява на 130 милиона евро.
Преди финала срещу Италия, спечелен от Турция с 3:2, сръбският национален селекционер Зоран Терзич попадна под сериозен словесен обстрел. Шефът на турската федерация Мехмет Акиф Устундаг го атакува, давайки му даде да разбере, че повече не трябва да търси работа в страната.
„Вие ядете хляб от тази страна. Вие печелите пари тук, вие инвестирате тук. Вие бихте направили всичко, бихте използвали всички възможни връзки и бихте използвали всеки, когото можете, за да работите в националния отбор и клубовете на тази страна.
Но заради провокативните ходове и предателството, които извършихте пред феновете, които някога ви приеха, и пред тази страна, мисля, че отсега нататък не трябва да търсите работа в Турция“, заяви Устундаг на бившия треньор на Фенербахче след полуфинала на Евроволей 2026, в който Турция победи Сърбия.
Зад острите думи за „хляба“, парите и доходите обаче стои една много по-голяма картина.
Турция днес е финансовият център на световния волейбол.
От 10 до 130 милиона евро
Преди около 20 години турският волейбол изглеждаше по съвсем различен начин. Националният отбор беше в преходен период, а интересът на публиката не можеше да се сравнява с това, което е днес. Според информация на местни медии общите разходи на всички отбори в състезанието са били около 10 милиона евро.
Големият завой
През 2007 г. Фенербахче получава мощния спонсор "Аджибадем" и започва да привлича големи имена. Съперниците не остават безучастни. Само за няколко сезона бюджетите на водещите клубове скачат до 5 или 6 милиона евро.
За около 5 години общата икономика на женската лига надхвърля 30 милиона евро. Днес парите са в съвсем друга лига. В момента турската волейболна екосистема е огромна.
Бюджетите на водещи клубове като Вакъфбанк, Езаджъбашъ и Фенербахче варират между 8 и 10 милиона евро, а при определени условия могат да бъдат и по-високи.
Ако към тях се прибавят останалите клубове - включително тези от средната и долната част на таблицата – общите разходи в Sultanlar лига се оценяват на близо 50 милиона евро.
Средната сезонна заплата на чуждестранните състезателки е между 200 000 и 300 000 евро, докато някои от големите звезди прибират над 1 милион евро на сезон.
Така Турция успява да привлече най-добрите волейболистки в света, а след това да ги превърне в част от една машина, която произвежда трофеи.
Федерацията - още 52,33 милиона евро
Цялата сметка обаче няма как да бъде направена само с клубните бюджети. В нея трябва да влезе и Волейболната федерация на Турция. Според официалните оценки, приети на сесията на Асамблеята през 2024 г., планираните приходи за 2026 г. възлизат на 1 988 700 000 турски лири - приблизително 52,33 милиона евро.
Парите идват от множество източници - Главна дирекция „Спорт“, спонсори, регистрационни и входни такси, визи и лицензи, участия в национални и представителни състезания, чуждестранни трансфери, жалби и възражения, глоби, телевизионни права, реклама, образование и курсове.
Към това се добавят приходите от отдаване под наем на съоръжения, продажба на оборудване и маркови продукти, както и средствата, генерирани от волейболната федерация на Турция като търговско предприятие.
И голяма част от тези пари се връщат обратно в системата - в състезания, школи, лагери, подготовка. В развитието на играчите.
Турция не разчита само на няколко богати клуба. Страната е изградила децентрализирана инфраструктура за развитието на волейбола. Системата стъпва върху 4 ключови центъра - Анкара, Истанбул, Измир и Бурса.
Те обслужват националните отбори, развитието на юношеските гарнитури, лагерите и подготовката на професионални кадри. Това означава, че парите не отиват само за скъпи трансфери и световни звезди.
Държавата също помага
Има още един важен фактор. Турската данъчна система стимулира спортното спонсорство, като позволява данъчно признаване на разходите за спонсорство - изцяло за аматьорския спорт и частично за професионалния.
Така държавата, федерацията, клубовете, големите компании и банките се оказват част от една и съща система.
Според изчисленията на турски медии, когато се съберат клубните бюджети, средствата на федерацията, инфраструктурата, спонсорството и останалите финансови потоци, можем да говорим за волейболна империя на стойност около 130 милиона евро.
От 10 милиона евро преди около 20 години до 130 милиона евро днес.
