Той е един от най-великите вратари в историята на футбола. От дебюта с Парма в Серия "А" на 17, до върховете с Ювентус и световната титла с Италия, Джанлуиджи Буфон се превърна в символ на лоялност, дълголетие и страст.
Животът му е история за падения и възходи, написана с ръкавици и сърце. Харизматичният италианец окачи бутонките на 45 години, след близо три десетилетия на под рамката на вратата, в които постави редица рекорди.
Великият Джанлуиджи Буфон в специално интервю пред bTV - за любовта към играта, за изкуството като спасение от депресията, за приятелствата, за българската връзка и още много.
"Животът ми винаги е бил свързан с футбола. А с ръкавиците - откакто започнах да играя като вратар. На 12 години се влюбих в Камерун и вратарят им Томас Н'Коно."
"Помня го ясно – беше първият мач от световното първенство през 1990 г. – Аржентина срещу Камерун. По това време бях полеви играч, но реших да сменя позицията и да стана вратар. Оттам започна всичко. И само 5 години по-късно вече играех в Серия "А", така че явно го носех в себе си."
"Без съмнение – дебютът ми в Серия "А", когато изиграх първия си мач, това беше най-емоционалният момент. Бях най-щастлив, защото сбъднах детската си мечта. За мен беше нещо прекрасно, наистина вълнуващо."
"Друг такъв момент беше, когато останах в Серия "Б" с Ювентус. Бях горд със себе си. На 28 години, считан за най-добрия вратар в света, да остана във втора дивизия. Не беше лесно. Но го направих, защото вярвам в определени ценности. И още един много специален момент за мен – когато се върнах в Парма за последните две години от кариерата ми. Истината е, че аз търся емоциите в живота си. И когато ги няма – си ги създавам. Прекрасно е, че успях да ги създам с избори като тези, които направих."
"Връщах се у дома, при моето семейство и минавах по магистралата край Парма. По радиото пуснаха песента на Джованоти "Белла", която слушах като момче, когато играех за отбора на Парма.
"Спомням си, че винаги пусках точно тази песен, отивайки на тренировка. Приех го като знак на съдбата 20 години по-късно. Казах си: "Може би е правилно да се върнеш в Парма." И бях безкрайно щастлив, че го направих."
"Аз бях младо момче, а той вече утвърден футболист. Току-що беше спечелил "Златната топка" и играеше за Барселона. Дойде в Парма с много ентусиазъм. Беше невероятно да видим носител на "Златната топка" да играе с нас. Но най-хубавото в Стоичков беше неговата голяма човечност – начинът, по който общуваше с всички играчи, с всички млади момчета."
"Най-смешното беше, че в началото той се ядосваше много, защото беше свикнал да играе на "Камп Ноу" — стадион, който е много голям и широк. Едно от характерните му отигравания беше смяната на фланга — подаване от едната страна на терена към другата. И когато пристигна в Парма, през първите 4–5 месеца постоянно грешеше тези пасове и ги пращаше в аут. Просто теренът в Парма беше по-тесен от този на "Камп Ноу" и това го влудяваше."
"Божинов дойде при нас през годината, в която бяхме в Серия "Б". Беше млад, на 20 години. Но беше момче, което веднага си спечели симпатиите на целия отбор — имаше страхотна енергия, много жизнен и малко дръзък. По онова време Дел Пиеро участваше в известна реклама с едно птичe и Божинов беше първият, който се осмели да се пошегува с него, наричайки го "врабчо". Представете си - един хлапак да се обърне по този начин към звездата на отбора, към който всички имахме огромно уважение... Но Дел Пиеро беше много интелигентен и разбра добротата в Божинов. Всички се смеехме заедно с него."
"Не обичам да казвам, че съм най-великия, защото това няма как да бъде доказано. Със сигурност обаче направих кариера, каквато малцина са имали - това е факт."
"Една от причините да бъда на високо ниво толкова дълго време — цели 29 години — е, че на определена възраст осъзнах, че трябва да се грижа за себе си физически и че искам да ставам по-добър. Всеки ден исках да се усъвършенствам. Футболът постоянно се променяше и развиваше, което също ме стимулираше."
"Нека младите ме приемат като приятел, не като идол. Защото идолите, когато ги опознаеш, често разочароват. Бих ги посъветвал да не си губят времето. Да бъдат отдадени. Има достатъчно време за забавление след тренировка, но на терена нито една минута не трябва да бъде пропиляна."
"Смятам, че вратарите сме в известна степен мазохисти, защото това е единствената позиция, която постоянно понася удари и в същото време няма как да отвърне с гол. Така че в крайна сметка имаш само един момент, в който можеш да си щастлив - когато мачът приключи и не си допуснал попадение във вратата си. Но дори тогава, резултатът може да е 0:0 и не значи, че си победил."
"В кариерата си съм спечелил много, но и съм загубил много. Загубих три финала в Шампионската лига и един финал на европейското първенство. Но не съжалявам за нищо. Аз съм позитивен човек — наслаждавам се на моментите на голяма радост, които преживях, печелейки осминафинали, четвъртфинали, полуфинали — това бяха невероятни емоции. Радвах се на цялото изживяване."
"Имаше един момент преди повече от 20 години, в който преживях период на депресия. Продължи доста дълго: 8–9 месеца. През това време трябваше да продължа да играя. А да играеш футбол, докато получаваш паник атаки, понякога е много опасно. Отказах да пия лекарства. Реших, че трябва да стимулирам мозъка си с нещо различно от футбола и така открих изкуството. Посетих прекрасна изложба на Шагал в Торино и една негова картина – "Разходката" – ми въздейства силно. Гледах я близо час. Излязох от тази изложба различен. Усетих нова енергия. Върнах се и на следващия ден. А след около два месеца депресията ме беше напуснала. Започнах да мечтая отново."
"Мога да се похваля, че бях щастлив да се оженя. Направих го с желание, а това не е нещо, което винаги се разбира от само себе си. Според мен има много хора, които често се женят, без да са нито убедени, нито щастливи. Аз, напротив, бях сигурен и щастлив. Надявам се, че съпругата ми Илария също.", споделя Буфон, който преди това получава няколко отказа, защото предложенията му не били достатъчно романтични.
"Не знам дали съм романтичен. Понякога съм малко тромав в поведението си, но съм добър човек. Харесва ми да бъда сред хора. Не обичам да говоря лошо за никого. Ако нещо ме дразни – предпочитам да замълча. Няма да кажа нещо хубаво, но със сигурност няма и да кажа нещо лошо. Опитвам се да създавам емпатия с хората около мен."
"Със сигурност бях важен играч, който получи признание, много трофеи, богатство, слава. Но истината е, че винаги съм бил леко неосъзнат в това. Никога не съм се взимал прекалено на сериозно. Просто правех това, което обичам – и ми плащаха за него. Вероятно бих играл футбол и безплатно, само че другите не го знаеха, затова ми плащаха."
"Щях да кажа на 17-годишния Буфон да прави по-малко грешки извън терена. Защото когато бях млад, допуснах някои такива. Но истината е, че започнах да играя много рано. Не можеш да искаш от едно момче да има зрелостта на възрастен. И затова, в крайна сметка бих повторил всичко – и грешките – защото от тях научих най-много."
Автобиографичната книга на великия Джиджи е озаглавена "Да паднеш. Да се изправиш".
"Това със сигурност описва живота ми. Но мисля, че е валидно за всички ни. Ако искаш да живееш истински – ще падаш, ще се разочароваш. Трудното е да намериш сили и енергия да се изправиш отново.", завършва емоционално Буфон.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
