„По-добре да мислят, че съм мъртъв“: Бивш голмайстор стигна до дъното

Някога пълнеше стадионите и носеше екипите на Коринтианс и Васко да Гама. Днес спи по улиците на Сао Пауло, а единственото му желание е светът да го е забравил. Историята на Реджис Питбул е болезнен разказ за това колко жестоко може да бъде падението.

„По-добре е светът да си мисли, че съм мъртъв... Не искам никой да знае, че съществувам.“

Тези думи на 49-годишния Реджис Питбул са сред най-тежките признания, които бивш футболист може да направи.

Някога той е бил професионален нападател с кариера, за която мнозина биха мечтали. Играл е за Коринтианс, Васко да Гама, Понте Прета, Коритиба, Баия, Ал Насър и още редица клубове в Бразилия и чужбина.

За 170 мача е отбелязал 49 гола.

Днес обаче няма нито светлините на стадиона, нито аплодисментите на феновете. Има улица.

Проблемите с наркотиците започват още по време на активната му кариера. Питбул на два пъти дава положителни проби за марихуана, но продължава да играе.

С годините обаче зависимостта се задълбочава. По думите на бразилските медии употребата на по-тежки вещества постепенно го лишава от контрол над собствения му живот.

А след края на футболната кариера Питбул губи почти всичко.

Бившият футболист има проблеми и със закона. В миналото е арестуван заради нападение над управителя на сградата, в която е живял. Единственият му останал апартамент пък е въвлечен в гражданско производство заради натрупани дългове и неплатени данъци.

Засега домът му е улицата. Реджис живее в Пиритуба - квартал в северната част на Сао Пауло. Телефонът му е единствената връзка със света.

Той използва ресторант, за да отиде до тоалетната и да зареди устройството си. Същият телефон, според разказа на бразилските медии, използва и за да плаща за наркотиците, от които не успява да се откъсне.

Пред журналиста Емилио Бота от Globo Esporte Питбул не крие нищо.

„По-добре е светът да си мисли, че съм мъртъв... Не искам никой да знае, че съществувам.“