Асунсион, Парагвай... Халфът се засили, за да изпълни дузпата. Беше задушно и ясно над стадион "Ерико Галеано". На трибуните фенове, облечени в жълто и синьо, се изправиха, присвиха очи към слънцето, фокусирайки се върху мъжа с №10 на гърба. Отстрани треньорите се прекръстиха, докато той тичаше към топката.
Името му беше Себастиан Марсет. Беше пристигнал в Депортиво Капиата от нищото. Караше Ламборгини. Имаше квадратна челюст, красив, със златни бижута, Ролекс, татуировки, които се спускат по дясната му ръка.
Марсет беше посредствен играч, с уменията на човек, чиято кариера достигна своя връх в гимназията. Но когато треньорът на Капиата, Хорхе Нунес, го сложи на пейката, играчите веднага го обградиха и му казаха, че Марсет трябва задължително да играе.
"Продължавах да се чудя кой е този човек?", каза Нунес в интервю.
И ето го Марсет, който нанася удар. Резултатът е 1:1. Датата е 29 май 2021 г., по средата на труден сезон. Победата можеше да бъде началото на обрат.
Тишина падна на стадиона, бързо последвана от стенания. Топката лети метри над горната греда. Дори вратарят не можа да скрие разочарованието си...
През следващите две години всичко щеше се изясни. Оказа се, че Себастиан Марсет е сред най-големите наркотрафиканти в Южна Америка и една от ключовите фигури зад каналите от кокаин, пристигаща в Западна Европа, според латиноамерикански, американски и европейски следователи.
Вместо да се крие от властите, той използва богатството си, за да закупи и спонсорира футболни отбори в Латинска Америка и дори в Европа. Американските и южноамериканските следователи щяха да научат, че той използва тези тимове, за да помогне за изпирането на милиони приходи от наркотици.
По пътя Марсет, който сега е на 33 години, използва властта и богатството си, за да изпълни една детска мечта: да играе футбол.
Тази история за наркоимперията му и неговото донкихотовско търсене на футболна слава се основава на хиляди страници вътрешни документи, предоставени от полицията на Парагвай, Уругвай и Боливия, преписи от подслушване, получени от The Washington Post, стотици текстови съобщения на Марсет, както и интервюта с официални лица на три континента.
Много от длъжностните лица - заедно със сътрудници на Марсет, съотборници, треньори, приятели и бившите съседи в Уругвай, Парагвай и Боливия - говориха при условие за анонимност, страхувайки се за сигурността си.
Одисеята на Марсет граничи с абсурда. Но това е оглушителна аларма за нивото на безнаказаност във връзката между латиноамериканския обществен живот и по-ниските нива на професионалния футбол, което позволява на наркотрафикантите да упражняват огромно влияние и в двата свята. И въпреки всичко, години след мащабното издирване, Марсет остава на свобода.
