Само веднъж го изгониха за 18 години. След това той се извини на съдията!

На 4 септември 2006 г. футболът губи един от най-големите си джентълмени. Джачинто Факети си отива едва на 64 години, но оставя след себе си трофеи, рекорди, велики мачове и пример.

Днес, 20 години по-късно, името му все още звучи различно. Защото Факети не беше само легенда на Интер и Италия. Той беше човек, който доказа, че можеш да бъдеш велик и без да бъдеш груб, без да крещиш и без да се поставяш над останалите.

Момчето, което „не пипаше човек“

Всичко започва в Тревильо. Баща му Феличе бил железничар и защитник с доста по-суров характер от сина си. В местния бар често му казвали за Джачинто: „Играе добре, но не е достатъчно твърд. Твърде добър е“.

И точно това, което някога изглеждало като слабост, се превръща в неговата сила.

Факети не играе футбол, за да "убива" противниците, а за ди ги надхитри. С топка в краката е достатъчно силен, бърз и интелигентен, за да не му трябва жестокост.

От 18-годишен дебютант до звезда

На 21 май 1961 г. Факети дебютира в Серия А. И съдбата му подготвя сериозен тест още в първия мач. Срещу него е Алсидес Гиджа - уругвайската легенда, герой от „Мараканазо“ и световен шампион от 1950 г. На 35 години той изглежда като гигант пред 18-годишния дебютант.

Но Еленио Ерера вярва в момчето. Преди мача му казва: „Той е световен шампион, ти ще станеш такъв“. Интер печели с 2:0, а Факети издържа изпита. Само седмица по-късно вече бележи първия си гол в Серия А - срещу Наполи.

„Моят меч“

Докато критиците обвиняват „Мага“ в катеначо, той посочва своя любимец и пита кой друг защитник може да се похвали с толкова голове. „Факети е моята espada!“ - „моят меч“.

И наистина е такъв. Факети превръща левия бек в своя запазена зона - превръща се от човек, който обикновено спира атаките, във футболист, който сам може да ги започва и завършва...

Първо пътува с влак, после покорява Европа

Като млад Джачинто стига до тренировките на Интер по впечатляващ за днешните стандарти начин. Качва се на колелото си до гарата в Тревильо, хваща влака до Милано, след това трамвай и още един транспорт, за да стигне до терена в Рогоредо.

Там го чака зелен Fiat 1100. Колата е на самия Джузепе Меаца - човекът, който се превръща в негов първи голям учител. От тези пътувания започва историята на един от най-великите футболисти в историята на Интер.

Приятелството с Жаир и обувките, които били малки

Факети е близък с бразилеца Жаир - една от звездите на Великия Интер в онези години. И двамата са обсебени от една и съща идея - да стигнат възможно най-далеч. Има обаче един забавен детайл.
Факети носи номер 43, но е убеден, че големите футболисти трябва да носят 42. Започва да стяга и бинтова краката си, за да влезе в по-малки обувки. Жаир го вижда и се смее: „Джачинто, не можеш да побереш Милано в Тревильо“.

Любовта идва по-бавно

На терена Факети е смел. В любовта - не чак толкова. Като млад той отива с братята и сестрите си на танци. Там среща Джована. Следват писма, дълго чакане и първа среща, която двамата почти пропускат заради гъстата мъгла и собствената си свенливост.

Но историята има щастлив край. Джачинто и Джована се женят през 1967 г. и имат четири деца - Барбара, Вера, Джанфеличе и Лука.

Девет трофея и една-единствен червен картон

В Интер Факети прекарва 18 години като футболист - от 1960 до 1978 г. Печели 9 големи трофея: четири титли на Италия, Купата на Италия, две Купи на европейските шампиони и две Междуконтинентални купи. През 1965 г. стига и до второ място в „Златната топка“, изпреварен единствено от Еузебио.

И още нещо изглежда почти невероятно. В 637 мача за първенство Факети е изгонен само веднъж.

Само веднъж!

Случва се през 1975 г. срещу Фиорентина. Вече получил жълт картон, той реагира с леко иронично ръкопляскане към съдията и получава второ предупреждение.

"Сан Сиро" го изпраща с овации. А Факети? След мача се извинява на арбитъра.

Когато „ангелът“ разплака Ливърпул

12 май 1969 г. Интер трябва да обърне Ливърпул от 0:2 в 1/4-финал за КЕШ. На „Сан Сиро“ има 82 000 души. Атмосферата е толкова тежка, че английски журналист я описва като слизане в ада на Данте.

Интер изравнява общия резултат. А след това идва моментът на Факети. Второто полувреме. Атака. И от дълбочина излита русият гигант. Защитникът бележи един от най-паметните голове в историята на клуба.

Интер печели с 3:0 и елиминира Ливърпул.

Това е Факети - защитник, който се появява там, където никой не го очаква.

Европейски шампион с Италия

На 5 юни 1968 г. Италия стига до финала на европейското първенство след драматичен полуфинал срещу СССР. Мачът завършва 0:0 след продължения. Капитаните трябва да решат всичко с монета. Съотборникът му Тарчизио Бургнич се шегува, че никой не е толкова късметлия като Джачинто.

Факети избира „ези“. Печели.

Няколко дни по-късно на „Олимпико“ той вече вдига европейската купа като капитан на Италия.

Мексико 1970 и мачът на века

Факети е капитан и в незабравимата полуфинална битка Италия – ФРГ 4:3 на световното първенство през 1970 г. Срещу него е Франц Бекенбауер - Кайзера, който играе със счупена от контузия ръка. В един от великите моменти на мача Факети подава към Роберто Бонинсеня, който намира Джани Ривера за победния гол.

Последният му сезон като футболист идва през 1977/78. След тежка контузия Факети успява да се възстанови, за да помогне на Италия преди световното първенство в Аржентина. Но в последния си мач с Интер срещу Фоджа разбира, че вече не е същият. Обажда се на селекционера Енцо Беардзот и му казва, че спира.

Не иска да заема място, което принадлежи на някой по-добър в този момент. И това също е част от величието му.

Президентът, който остана същият човек

След края на кариерата Факети не напуска футбола. Работи в италианския национален отбор, след това се връща в Интер - като директор, спортен ръководител, вицепрезидент и накрая президент.

На 19 януари 2004 г. става президент на клуба. Остава на поста до последния си ден - 4 септември 2006 г.

Последната битка

Факети отива в болница заради проблем с коляното. Иска да се възстанови, защото продължава да играе тенис със стария си съотборник „Ристи“ Гуарнери. Но лекарите откриват нещо много по-сериозно.

Рак.

Болестта се оказва безмилостна и за няколко месеца отнема живота му. Факети все пак мечтае да бъде в Берлин за финала на световното през 2006 г. След победата на Италия над Германия обещава да събере сили.

Не успява. На 4 септември си отива.

Само три дни по-късно се ражда синът на Фабио Гросо - футболиста, който бележи срещу Германия.

Животът и смъртта се разминават в един и същи момент...