Франческо Тоти е бил много по-близо до сензационно завръщане в Серия А, отколкото някой е предполагал. Легендарният капитан на Рома разкрива в новата си автобиографична книга „Oltre“, че след края на кариерата си дори е тренирал сериозно за завръщане на терена с екипа на Дженоа.
Последният му официален мач бе на 28 май 2017 г. Тогава той за последен път облече фланелката на „римските вълци“ на стадион „Олимпико“ в мач от Серия А. Срещу...Дженоа. Рома бие с 3:2.
Историята започнала почти като шега, но бързо придобила съвсем реални измерения. След като Тоти се пошегувал публично с възможността отново да играе, към него се обърнали директно ръководители на Дженоа.
„Първите, които се отзоваха, бяха директорите на Генуа, с които разговарях директно“, разказва Тоти.
Последвал конкретен въпрос: „И така, искаш ли да опиташ това ново преживяване или не?“
"Освен нормалните болки за човек на почти 50...."
Тоти приел предизвикателството сериозно. Спрял сладкишите, започнал да тренира три пъти седмично във фитнеса и работел с двама физиотерапевти. А резултатите го изненадали дори самия него.
„Тренирах и не се мъчех твърде много, освен нормалните болки за човек на почти петдесет“, пише той.
Гърбът му бил схванат, но нищо сериозно не го спирало. На 48 години Тоти отново започнал да усеща, че тялото му може да издържи на професионално натоварване.
„Бях на 48, добре, но някак си възрастта отминава. Ставаш по-бавен, но кракът ти не остарява, всички са съгласни: не се нуждае от ботокс.“
Разговорите с Дженоа не били единствените. Тоти поддържал контакт и с Алберто Джилардино, а интерес към него имало и от Комо.
И въпреки че физическата страна на нещата изглеждала възможна, пред Тоти имало друга, много по-сериозна пречка.
Рома
Идеята да облече друга фланелка се оказала по-трудна от всяка тренировка. За човек, прекарал цялата си професионална кариера във Вечния град, това не било просто трансфер. А въпрос на идентичност.
„Правилният отговор отекваше силно в мен. Рома беше ключът. Не проблемът и никога няма да бъде. Спортното предателство няма възрастова граница, независимо дали си на 18 или 48.“
Така завръщането, което можеше да се превърне в една от най-големите сензации в италианския футбол, останало само на крачка от реалността.
Но „Oltre“ не е само футболна история.
В книгата Тоти говори и за новия си живот след раздялата с футбола, включително за връзката си с Ноеми Боки. Той разказва и за първата им целувка, случила се в автомобил на площад „Пиаца дел Пополо“.
„Бях малко уплашен, но бях много развълнуван. Бях целувал и преди, но смятах тази за изключително важна. Не можех да я пропусна, както дузпата срещу Австралия на световното първенство през 2006 г.“
Сред най-тежките страници обаче е историята за смъртта на баща му Енцо от COVID 19. Тоти си спомня телефонното обаждане от лекаря Спаланцани. Само две думи били достатъчни, за да разбере какво се е случило.
„За съжаление, братко...“
„Щом чух това „за съжаление...“, знаех, че светът се срутва. Татко беше мъртъв.“
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google