Себастиано и Пио са първите братя от 111 години, които започват заедно за "скуадра адзура"
Трима братя, трима професионални футболисти и трима италиански национали. Историята на семейство Еспозито звучи почти прекалено красиво, за да бъде истинска. Но е съвсем истинска. А сега получи още една специална глава.
Себастиано и Франческо Пио Еспозито излязоха заедно като титуляри за Италия срещу Турция в Лигата на нациие и постигнаха нещо, което „скуадра адзура“ не беше виждала повече от век. За последно двама братя започват един до друг в стартовите 11 на четирикратния световен шампион през далечната 1915 г.
111 години по-късно фамилията е Еспозито.
За да стигнем до националния отбор на Италия обаче, трябва да се върнем стотици километри на юг - до Кастеламаре ди Стабия. Именно в града на Неаполитанския залив израстват Салваторе, Себастиано и най-малкият Франческо Пио.
Футболът присъства в семейството още преди тях. Баща им Агостино Еспозито също е футболист, преминава през школата на Наполи в края на 80-те години, а впоследствие се занимава и с треньорска дейност. Тримата му синове практически израстват с топката в крака.
Едно от местата, на които играят като деца, е кварталното игрище в „Чичероне“. Години по-късно, вече като професионални футболисти, братята помагат за възстановяването му. Красив начин да се отблагодарят на мястото, където мечтата започва.
Семейството впоследствие се мести на север. Тримата попадат в школата на Бреша, а през 2014 г. идва голямата промяна - Интер привлича всичките братя.
Салваторе е най-големият, роден през 2000 г. Себастиано се появява две години по-късно, а през 2005 г. се ражда Франческо Пио. Само пет години разделят най-големия от най-малкия, а футболът дълго време държи пътищата им почти успоредни.
Първият, за когото Европа започва да говори сериозно, е Себастиано. В школата на Интер той е смятан за един от най-големите таланти на своето поколение и още като тийнейджър получава шанс при мъжете.
На 14 март 2019 г. Лучано Спалети го пуска срещу Айнтрахт Франкфурт в Лига Европа. Себастиано е само на 16 години и става най-младият футболист на Интер, участвал в европейски клубен турнир.
Няколко месеца по-късно Антонио Конте също започва да му гласува доверие. Следват дебют в Шампионската лига и първи минути в Серия А. На 21 декември 2019 г. идва и първият гол за Интер.
„Нерадзурите“ водят убедително срещу Дженоа, когато Ромелу Лукаку предоставя на 17-годишния си съотборник възможността да изпълни дузпа. Себастиано бележи, а емоционалното му празнуване остава един от запомнящите се моменти от първите му месеци при мъжете.
Изглежда, че пътят към голямата сцена вече е отворен. Кариерата му обаче се оказва далеч по-сложна.
Следват години на преотстъпвания и търсене на правилното място - СПАЛ, Венеция, Базел, Андерлехт, Бари, Сампдория, Емполи. Огромният талант е очевиден, но постоянството не винаги го следва.
Така Себастиано трябва да измине далеч по-дълъг път до мъжкия национален отбор, отколкото мнозина очакват, когато го виждат с екипа на Интер на 16 години.
Историята на Франческо Пио започва по доста по-забавен начин. Когато тримата са деца, Салваторе и Себастиано имат практично решение какво да правят с най-малкия брат - слагат го на вратата и стрелят срещу него.
Пио е висок и известно време изглежда напълно логично да бъде вратар. В крайна сметка обаче избира другия край на терена и решението се оказва повече от успешно.
Той преминава през всички възрастови формации на Интер. Кристиан Киву го тренира още при 14-годишните, а по-късно го прави капитан на Примаверата. Головете постепенно започват да се трупат - 21 в 24 мача при 17-годишните, а след това още 16 в 41 срещи за младежкия тим.
През 2023 г. Интер решава, че е време Пио да се сблъска с мъжкия футбол, и го изпраща под наем в Специя. Първата година е тежка - само три попадения в 38 шампионатни срещи. Вместо да го спре обаче, трудният сезон се оказва част от израстването му.
Следващият е съвсем различен. Пио започва да бележи редовно и се превръща в един от най-интересните млади централни нападатели в Италия. Междувременно трупа успехи и със синята фланелка - европейски шампион до 19 години и световен вицешампион до 20.
Следва логичната следваща стъпка - мъжкият национален отбор.
И тук семейната история става още по-любопитна, защото нито Себастиано, нито Пио е първият Еспозито, който стига до „скуадра адзура“.
Това прави Салваторе.
Най-големият от братята дебютира за Италия през юни 2022 г. срещу Англия, когато е само на 21 години. Халфът също преминава през академията на Интер, а професионалният му път го отвежда през СПАЛ, Киево и Специя.
Така едно семейство успява да даде на Италия трима национали. Не едновременно, но един след друг - първо Салваторе, след това Пио, а впоследствие и Себастиано.
През лятото на 2025 г. съдбата дори предлага своеобразна генерална репетиция за това, което предстои. На световното клубно първенство Интер играе срещу Урава Ред Даймъндс, а през второто полувреме таблото за смените показва нещо специално - Себастиано напуска терена, Франческо Пио влиза на негово място.
Един Еспозито заменя друг.
Италия има велики футболни фамилии, но дори за страна с подобна история двама братя в националния отбор едновременно са рядкост.
Филипо и Симоне Индзаги са последните преди Еспозито, които играят заедно със синята фланелка. Това се случва на 15 ноември 2000 г. в контрола срещу Англия, когато двамата прекарват само няколко минути едновременно на терена.
За да открием последния случай, в който братя са били заедно още в стартовия състав на Италия, трябва да се върнем чак до началото на XX век.
През 1915 г. Алдо и Луиджи Чевенини започват при невероятната победа с 9:4 срещу Швейцария. И двамата успяват да отбележат.
След това минават 111 години.
Поколения италиански национали. Четири световни титли. Две европейски. Барези, Малдини, Баджо, Дел Пиеро, Тоти, Буфон, Пирло...
Но нито една братска двойка заедно в стартовите 11.
До Еспозито.
Зад този момент стоят години футбол и жертви от цяло семейство - бащата Агостино, който предава играта на синовете си, майката Флавия, преместването от Южна Италия, Бреша, Интер, стотиците тренировки, преотстъпванията, головете и разочарованията.
И някъде в началото на всичко остава онова малко игрище в Кастеламаре ди Стабия. Там две момчета стрелят към вратата, а най-малкият им брат пази. Години по-късно той вече не е вратар. Той е централен нападател на Интер и Италия. А до него със синята фланелка стои един от братята, които някога са стреляли срещу него.
111 години по-късно Италия отново започва мач с двама братя в състава.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
