Чуйте на кого благодари новия носител на "Златната топка"!
Хари Кейн бе големият победител в 70-ата церемония за най-престижната индивидуална награда във футбола "Златната топка".
Английският нападател пребори тежката конкуренция на Килиан Мбапе, Ламин Ямал, Родри и Лионел Меси, за да може да стане петият британец в историята, изживял тази радост.
Кейн прие наградата си от бразилеца Роналдо със сълзи на очи, с достойнство и с много благодарности към близките си, към семейството си, към очаквани и неочаквани герои, които е срещнал по пътя си.
Нападателят на Байерн Мюнхен разчувства целия свят с обръщението си и с примера, който заяви, че иска да остави на последователите си.
"Почти нямам думи. За щастие, имам си подготвена реч.
На първо място, искам отново да благодаря на France Football и на организаторите на „Златната топка“ за това невероятно събитие. Фактът, че сме тук, в Лондон, също прави вечерта още по-специална. Изглежда, че това ми донесе късмет тази вечер, така че благодаря от сърце.
Благодаря на всички, които гласуваха за мен. Мога да си представя колко трудно е било решението тази година. Сред конкурентите ми имаше невероятни футболисти, а сред присъстващите тази вечер са и някои от моите съотборници, както и играчи от световна класа. Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Поздравления за всички победители и номинирани тази вечер! Те са впечатляващо доказателство за това какво могат да постигнат решителността и упоритият труд. Поздравления!
Искам да благодаря и на съотборниците си в Байерн Мюнхен. Някои от тях са тук тази вечер – Майкъл [Олисе], Упа [Дайо Упамекано], Лучо [Луис Диас] и Лени [Ленарт Карл]. Без вас и останалата част от отбора това нямаше да бъде възможно. Начинът, по който ме вдъхновявате да се развивам, и конкуренцията помежду ни ме правят по-добър футболист. Всяка седмица се изправям срещу Упа на тренировките и това ме кара да искам да се усъвършенствам. Благодаря ви от сърце.
Искам да се обърна и към Вини [Венсан Компани]. Знам, че е у дома, или поне мисля, че вече не е в болницата, затова му пожелавам бързо възстановяване. Надявам се тази награда да му даде малко допълнителна енергия. Вини, към теб и целия щаб – начинът, по който тренираме и по който ни карате да даваме най-доброто от себе си, говори сам за себе си. Откакто работя с теб, станах по-добър без съмнение като футболист, но и като човек и лидер. Всичко това се дължи на начина, по който водиш отбора.
Благодаря на Ян [Ян-Кристиан Дрезен], на Херберт [Хайнер] и на всички ръководители и президенти на Байерн Мюнхен. Знам, че някои от вас не успяха да присъстват тази вечер, но за мен е чест да играя за Байерн. Да представлявам този клуб е истинска привилегия и съм щастлив, че със сигурност ще отнеса този трофей обратно в Мюнхен.
Искам да благодаря и на всички мои съотборници в националния отбор на Англия. Изживяхме специална година. Тя не беше идеална, но имахме много хубави моменти. Изградихме силна връзка помежду си и истинско чувство за единство. Това се виждаше в тренировките, в начина, по който играехме, както и в атмосферата в хотела по време на световното първенство. За мен е огромна чест да бъда ваш капитан и да ви водя. Това ме изпълва с гордост, така че тази награда е за всички нас.
Благодаря и на Томас Тухел и неговия щаб в националния отбор. Вашето лидерство, начинът, по който ни мотивирате и ни карате да поддържаме добрата си форма, заслужават възхищение. За мен е чест да ви представлявам и да нося емблемата на Англия със същата отдаденост, с която го правите вие. Знам, че тази вечер тук е и Деби [Хюит, председател на Футболната асоциация]. Деби, благодаря ти за всичко, което правиш, както и на всички в асоциацията. За мен е истинска чест да бъда ваш капитан.
Искам да благодаря и на Тотнъм. Без този клуб нямаше да бъда там, където съм днес. Присъединих се към него, когато бях на 11 години. Получих толкова много напътствия, работих с толкова много треньори и ми беше дадена възможността да сбъдна мечтата си. Всички онези моменти, които преживяхме заедно, възходите и паденията по пътя, предшестваха точно този момент. Затова искам да благодаря на Тотнъм от сърце.
Благодаря и на всички фенове – на Байерн Мюнхен, на Англия, на Тотнъм и на моите привърженици по целия свят. Много от вас са тук тази вечер. Оценявам подкрепата, която ми оказвате по стадионите, навсякъде, където ме срещате, и в социалните мрежи. Помня времето, когато и аз бях просто фен, и знам какво означава футболът за хората. Това беше моята мечта. За мен е чест и привилегия, когато имам възможност да ви се отблагодаря.
Искам да изкажа специална благодарност на някои от треньорите, които ми помогнаха по пътя. Ако пропусна някого, искрено се извинявам, но ще започна от най-ранните години. Брадли Алън, Крис Рамзи, Джон Макдермот, който е тук тази вечер, Алекс Ингълторп, Тим Шерууд и Райън Мейсън, който също е тук и е един от най-добрите ми приятели. Кени Джакет, Ръсел Слейд, Хари Реднап, Маурисио Почетино, Жозе Моуриньо, Антонио Конте, а след това Рой Ходжсън, Гарет Саутгейт и, разбира се, двамата ми настоящи треньори – Вини и Томас.
Всички вие изиграхте важна роля в развитието ми в различни етапи от живота ми. Без всеки един от вас нямаше да стоя тук днес. Научих много от всички ви. Когато се обградиш с най-добрите хора и най-добрите треньори, това неизбежно те прави по-добър както като човек, така и като футболист. Благодаря ви от сърце."
"Сега искам да благодаря на някои хора на по-лично ниво.
Д-р Алехандро Елоряга Карако – надявам се да съм произнесъл името ти правилно. Ти си тук тази вечер. Работим заедно от почти седем години. Започнахме съвместната си работа, след като скъсах бедрен мускул почти до самата кост. Тогава ти се появи като лъч светлина в живота ми. Оттогава работим заедно. Времето, отдадеността и работата зад кулисите, които никой не вижда – на масата за лечение, отказът от време със семейството, както и всичко, което правим заедно, са безценни. Изградихме и истинско приятелство. За мен е огромна чест да работя с теб. Благодаря ти за всичко"
*Кейн бе контузен в периода 2 януари - 9 март 2020 г., когато бе част от тима на Тотнъм. Тогава той пропусна 14 мача.
"На Кели, Гари и Том – родителите и братът на съпругата ми – благодаря от сърце. Знам колко много ме подкрепяте. Преживяваме всички тези емоции заедно. От момента, в който прекрачих прага на дома ви на 18-годишна възраст, ме накарахте да се чувствам част от семейството. Знам колко много ми помагате извън терена. Това ми позволява да се представям по най-добрия начин на него. Благодаря ви много.
Брат ми Чарли също е тук тази вечер. Сякаш не беше толкова отдавна времето, когато ритахме топката в градината и в парка, гледахме футбол и говорехме за футбол. Бяхме луди по тази игра. Знам, че все ми казваш, че съм наследил голяма част от футболните си качества от теб, така че ти благодаря и за това. Но любовта и подкрепата на по-големия брат означават безкрайно много за мен. Пътуваш, гледаш мачовете ми и отделяш от времето, което би могъл да прекараш със собственото си семейство, за да ме подкрепяш. Благодаря ти.
Мама и татко също са тук. Какъв момент! През всичките тези години вие правехте толкова много жертви заради мен и ми оказвахте огромна подкрепа. Карахте ме на тренировки, идвахте да ме гледате как играя из цяла Англия и цяла Германия, независимо къде се намирах. И до ден днешен продължавате да бъдете до мен. Никога не сте ме притискали да стана футболист. Винаги сте ме учили да работя упорито, да се усъвършенствам и да се уча. Всички тези качества, които сте ми предали, ми помогнаха да постигна успехите си и да бъда тук тази вечер. Обичам ви. Благодаря ви от сърце.
Децата ми гледат у дома. Със сигурност вече е минало времето ви за лягане, особено след като церемонията продължи по-дълго от очакваното. Айви, Вивиен, Луис и Хенри – вие сте причината да правя всичко това. Може би все още не осъзнавате напълно какво означава да се прибера с този трофей. Ще ви донеса и други, но този е специален. Нямам търпение да ви видя, да празнуваме заедно и да споделя този момент с вас.
Искам да ви давам добър пример – не само като баща, но и като професионалист. Искам да ви покажа какво означава да работиш упорито и да вярваш в себе си. Обичам ви много.
А на съпругата ми Кейт, моята най-добра приятелка – преминахме заедно през много възходи и падения. Ти си най-голямата ми опора. Честно казано, понякога имах чувството, че ти искаш тази награда дори повече от мен. Знам колко мъчително беше за теб чакането да разберем резултата. Е, ето ни – успяхме!
Ти винаги искаш най-доброто за мен и правиш жертви, за да ми помогнеш да сбъдна мечтите си. Знам, че това са и твои мечти, затова нищо от това нямаше да бъде възможно без теб. Този трофей е за нас двамата, не само за мен. Той е за мен и теб, за цялото ни семейство и за нашия сплотен екип от най-близки хора. Искам просто да ти благодаря и да ти кажа, че те обичам. Нямам търпение да се насладим на този момент и да празнуваме заедно тази вечер. Обичам те."
"И накрая искам да кажа нещо за самия път, който извървях. Към всяко момче и всяко момиче, които мечтаят да постигнат нещо голямо: всичко е възможно, когато работиш упорито, решително и с вяра в собствените си възможности. Както вече казах, всичко е възможно.
Моят път не беше лесен и не следваше права линия нагоре. Не бях от децата, които стигат директно до върха. Трябваше да преживея и трудни моменти. Наложи ми се да премина през много дълги периоди на преходи и промени в кариерата си. Трябваше да се боря, за да достигна нивото, на което съм днес, и се надявам моята история да вдъхнови и вас.
Благодаря ви от сърце!“
