Жезус няма милост: Роналдо има пет „Златни топки“, но това влияе ли на решенията ми? Не!
Кристиано Роналдо несъмнено е историческа личност. И със сигурност има право да се държи както си поиска. Но е наистина трудно да му съчувстваш.
Защото в момента 41-годишният мъж прилича повече на тийнейджър-бунтар.
Кристиано знае по-добре от всеки друг, че футболът е трънлива и конкурентна среда, където винаги възникват разногласия и конфликти. И той ясно разбира, че има много начини да се справиш с тях - дори и да се чувстваш обиден. Докато всички са фокусирани върху националния отбор, а следващият мач е само след 24 часа, бягството от отбора с частен самолет е възможно най-неелегантният ход.
В края на краищата, става въпрос за его, за желанието да се нахвърлиш (поне на треньора) и да спретнеш шоу на живо, защото си бил наранен.
Можеше ли Кристиано да изчака до края на тренировъчния лагер и тогава да обясни недоволството си от треньора? С уважение, но грубо и настоятелно. Разбира се! Но той не го направи. И това е особено изненадващо заради статуса му: Кристиано може вече да не е толкова полезен на терена, но има друга задача. Да остане ментор, жива статуя за младите играчи, които са израснали с него и сега се стремят или вече са в националния отбор. Символ, че всичко е възможно. Да играеш и просто да си редом с идол, един от най-добрите футболисти в историята, е привилегия и радост.
„Знам кой съм“, каза Кристиано преди мача с Норвегия. „Знам колко много съм работил, за да стигна дотук. Знам, че положих много усилия, за да постигна успеха, който имах. Знам защо младите момчета обожават Кристиано: защото ме виждат като пример. А това е най-важното за мен.
И ще продължа да правя това дори когато се пенсионирам... След около десет години. Така че съм щастлив, доволен от себе си. Няма значение дали ще играя утре или ще си почина за следващия мач. Не ме интересува. Основното е, че се чувствам добре.“
Но как се чувстват тези млади момчета, когато национален герой ги изостави, защото е ядосан на треньора си? Какво ще научат? Какви заключения ще си направят? Подходящо ли е да се копира подобен ход?
И да, както се оказва, дали Роналдо ще играе в следващия мач не е второстепенен въпрос, а ключов. Похвално е, че дори на 41 години той е толкова целеустремен и амбициозен, толкова нетърпелив да излезе на терена. Но е плашещо, че целият този богат опит не му е помогнал да осъзнае следното: силата не е само в това да блестиш 90 или 45 минути, но и в това да можеш да оцениш своите и чуждите способности.
Роналдо никога не е имал сериозни оплаквания от Жорже Жезус. Напротив, той го наричал „перфектният избор“, говорейки за началото на нова ера и нови победи. Те работили заедно в Ал Насър, а треньорът безкрайно хвалел Кристиано, но винаги подчертавал, че играят най-добрите играчи: „Роналдо има пет „Златни топки“, но това влияе ли на решенията ми? Не.“
Сега Жезус не критикуваше звездата, а просто обясняваше процеса: „Казах на Кристиано, че няма да играе срещу Норвегия и Дания и по време на мача срещу норвежците си помислих, че може да ми потрябва - затова го изпратих да загрее. И след това не го пуснах на терена. Аз съм треньорът и казах: „Ако имам нужда от теб за 30 минути, ще влезеш; ако не, няма.“ Никой играч никога няма да ме накара да променя решението си.“
Може би, познавайки темперамента на Роналдо, селекционерът би могъл да формулира изявленията си по-деликатно, но със сигурност не е направил нищо подло, не го е предал. Признавам: може би не знаем нещо и подробностите ще изплуват по-късно.
Но в нощта на 1 октомври това изглежда като истерия от нищото, а не като шумен протест в името на справедливостта.
Роналдо е велик спортист. Наистина ли е преживял толкова много и е постигнал толкова много до 41-годишна възраст, за да прекрати кариерата си с националния отбор (или да изнудва футболния свят с него) по този начин?
Това определено не е респектиращо.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
