В гилдията на спортните журналисти в България пред името на Ефрем Ефремов никой не остава безразличен. Име, което буди емоции. Положителни. Човек, с който никога не ти стига времето.
Защото ти се иска да си говорите още и още. И най-вече, защото ти се иска да го слушаш в захлас.
Отново и отново.
Ефо, както е известен сред нас – спортните журналисти, а и сред своите верни приятели от буйната младост, е неизчерпаем извор на истории. Коя от коя по-вдъхновяваща.
Ефо обаче е и учител за повечето от нас. В буквалния смисъл на думата.
Защото няма човек, минал през Факултета по журналистика и масови комуникации, който да не е останал докоснат от мъдростта му.
Имам огромната чест и привилегия в епизод №81 на спортния подкаст на bTV – „За спорта без клишета“, мой събеседник да бъде именно той – проф. д-р Ефрем Ефремов.
Чакам го, за да си говорим за НБА, за нашето супер момче в Лигата отвъд океана – Александър Везенков и за професията ни, която се променя с всеки следващ ден.
Ценностите в нея – остават ли?
Приготвил съм и този въпрос към професора, който вече има зад гърба си над 40 години журналистически и над 30 години академичен стаж.
Започва на майтап да пише текстове в библията на спортния печат в България през 80-те години на миналия век – седмичникът „Старт“ и докато се усети вече вътрешно се е простил с мечтата да стане археолог.
Вместо това, отдава живота си на журналистиката, а от 1991 г. става преподавател във ФЖМК.
Снимка:
Евгений Милов
За Ефо има неща, които са постоянна величина.
Като например четиримата му най-добри приятели от детските години: Росен Барчовски, Слави Матакиев, Филип Цанов-Фиката и Александър Чакмаков.
Като гледането на CNN през нощта и заспиването призори, когато такива като нас вече отиват на работа. Като капучиното с цигара, плюс Кола Zero.
