Не разбирам от лека атлетика. Нямам никаква идея каква е правилната стратегия за щафета на 4х100, за тласкане на гюле, стипълчейз или висок скок. Но разбирам от думи, понеже с тях си изкарвам хляба, а и от цифри, тъй като те много рядко „лъжат“. Статистиката е толкова безмилостна, че дори и фалшивите речи, волно или неволно противопоставени на цифрите, не могат да я променят.
Ето малко числа – миналата седмица завърши Европейското първенство по лека атлетика. За първи път от шампионата в Хелзинки през 1971 година България остана без нито един медал. В турнира в Цюрих участваха 21 български участници в 15 дисциплини, а като успех бе отчетено класирането на деветима от тях на финалните серии и двете пети места, които заслужихме в спринта на 100 метра и в сектора за троен скок.
Точно тук, след цифрите, се наместват и думите. „Девет финала – това е отлично представяне. Но не може да се каже за цялото представяне, че оценката е отлична, именно защото няма медал. Медалът можеше и да го имаме“ коментира президентът на БФЛА Добромир Карамаринов. Даже с всичките уговорки на президента, определението „отлично“ някакси не отива на цифрите по-горе. В случай, че сте забравили или сте били на училище много отдавна, „отлично“ означава „оценка, превъзхождаща останалите“, няма как да има по-добро. А то има – четири спринтьорки пред Ивет Лалова, още толкова скачачки пред Габриела Петрова, да не говорим за десетките атлети пред Адриана Бънева, Митко Ценов, Георги Иванов или Мирела Демирева.
Точно защото не разбирам от атлетика, нямам идея дали изброените по-горе и всички остнали атлети са виновни за „постижението“ на България и тази година в Цюрих, и миналата година на също толкова „успешното“ Световно в Москва. Или грешката е във времето (както също се опита да ни убеди Карамаринов), в условията (както тъжно призна Ивет Лалова), в подготовката, стимулите от федерацията и авторитарното й управление, или пък на гладкото бягане влияят промените в спортното министерство, политическата нестабилност и климатичните аномалии.
С риск да се повторя, от позицията на неангажиран наблюдател мога да коментирам само думи и цифри. Най-тъжното в случая е, че след големите атлетически форуми напоследък, думите и цифрите „казват“ различни неща. Цифрите варират между „0, 0 и малко“, а оценките – някъде между „отлично“, „много добро“, „страхотно“ и „великолепно“ (ако не вярвате, вижте очакванията на родната делегация при заминаването към Цюрих).
Ясно ми е, че „толкова си можем“, но поне да си го признаем. Да се опитаме да променим нещо, да започнем от някъде и да начертаем път. Вместо това шефовете на федерацията намират единственото цвете около разрушената ни къщурка и уверено ни го показват със самочувствието, че притежаваме разсадник. Може би сме имали такъв преди 30 години, когато 500 000 хиляди млади атлети са давали всичко от себе си, за да стигнат до норматива за това или онова първенство и когато Йорданка Благоева скача между 192 и 194 (и даже не отваряме дума за Стефка Костадинова и недостижимите 209 см). Днес, след десетки години на уж технически, тренировъчни, кондиционни и възстановителни подобрения, родната атлетика „бута летвата“ след 185 см и казва, че това е „отлично“. Не, не е. Отлично може да бъде това, че аматьори тичат из паркове и писти всяка седмица, а някои даже надбягват витошкия лифт или минават на бегом един от най-трудните туристически маршрути в България (в този ред на мисли, поздравления за Кирил Николов и скромните 11 к
илометра). Другото е „слабо“, даже „тъжно“, ако си говорим честно.
Хайде да си кажем още една истина, в последните години в България масовият и елитен „професионален“ спорт е някаква особена утопия, която ни лъже, че фиктивните клубове с мижава бройка спортисти и още по-мижави бази са „люлка за шампиони“, а покриването на нормативи и класирането на финали е успех и неотменима гаранция за спонсориране и пътуване на държавни разноски. Леката атлетика дава нелош пример в това отношение, който дори аз, неразбиращият, мога да забележа. Представете си какво могат да видят по-запознатите и колко по-силни думи могат да кажат след цифрите...
