Той е различен: Йосиф Панов, известен с прякора Пепелянката, е шампион на Универсалната боксова организация (UBO) в полусредна категория. И е гост в подкаста ни "За спорта без клишета".
Точно за Пепелянката не важат клишета! Той е професионален боксьор от 10 години, като има 25 победи (11 с нокаут) и само 3 загуби (2 с нокаут), а е само на 28.
За аматьорския бокс го спира едно сбиване около ринга в Плевен с участието на негови роднини. Или по-скоро му отваря пътя към професионалистите. След мелето от Българската федерация му казват, че няма как да го подкрепят, а той се насочва към... спортното училище на Левски в София.
"Еуфорията ги завладя. Мен ме стискаше много силно директорът на спортното училище в Плевен. Аз исках да ги спра, а с него не се разбирахме. Постоянно ми казваше „Циганин от Буковлък“, а ние сме на 14-15 години и пред всички се опитва да ме излага. После на четири очи ми казва, че ме уважава, но аз исках да му го върна. В онзи момент дойде той да ме прегърне, защото аз го побеждавам. В ухото ми казваше: „Виждам, че си по-добрият, ни ще ти помогнем с лагера“, а аз му казвам „Пусни ме да ги спра“. Батко ми, брат ми… Много хора бяха. Изпаднах в някакъв шок, само си спомням, че замахвам да го ударя. Не знаех, че съм ударил съдиите, но треньорът ми каза. След което дойде наказанието ми. Президентът на федерацията Краси Инински каза да забравя за бокса. Батко ми Методи каза „Ще го видиш световен шампион“ и ме прати в София", разказва той.
Следва период на адаптация в спортното училище на Левски.
"Когато отидох за първи ден, направо ме изгониха като ми видяха характеристиката. Бях в страхотно форма, но нямаше за къде. Даже станах отличник, учех там! Бях доста уморен, влизах в час, казвах на учителите, че ще ходя на световно и те ме оставяха да спя, бях кротък. Съученичките викаха, че съм много смотан. Цял ден тичах като ненормален. Като дойдеш седми клас влязох и казаха „Йосиф трябва да прочете нещо“. Сричам, едно-друго… След мен един футболист – той по-зле. И седнах да си уча – тренирах, учех, тренирах, учех. И станах отличник", спомня си Панов.
Днес той е доста по-улегнал - с жена му Галя, с която са заедно от деца, имат дъщеря Александра на 5 години и син Антъни на 3 години.
"Имах възможност да се преместя, да си закупя апартамент в Плевен. Роднините помагат, взимат децата сега, а там нямаше кой да ми помага. Те са на 3 и на 5. Антъни е кръстен на Антъни Джошуа, не на Антъни Иванов", смее се той.
Александра пък е кръстена на личния му треньор Александър Владимиров.
"Всеки ми се чуди аз откъде произлизам, защото съм различен спрямо роднините – братята и братовчедите. Имам двама братя и сестра, в чужбина са, работят. Подкрепят ме всички", разказва още той.
Пепелянката предрича и голям успех на аматьорския ни бокс. Той тренира с двама от най-големите ни надежди - европейските шампиони Рами Киуан и Уилям Чолов.
"Рами е най-близко до Тайсън Фюри. Много е неудобен. Тренирахме на Белмекен, имахме спаринг. Непредсказуем е, непредвидим. Замахнах с едно кроше да го ударя – с моите възможности, бързо, някак си в последния момент изви глава. Аз се смях и той започна да се смее. В бокса не може във всеки период да си във върхова форма", разказа той.
