Снимка: Туитър/ Манчестър Юнайтед
За английския гранд Манчестър Юнайтед миналият сезон бе всичко друго, но не и успешен – клубът така и не успя да се възстанови след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън, „избраният” заместник Дейвид Мойс изобщо не завърши сезона, а седмото място в края на кампанията остави „червените дяволи” ако не в деветия кръг на Ада, то поне извън европейските клубни турнири. И когато злорадстващите противници на Юнайтед предричаха средняшко бъдеще в следващите поне три сезона, от клуба оповестиха две ключови новини – преди Световното стана ясно, че начело на тима застава холандецът Луис ван Гаал, а миналата седмица официално бе оповестен и новият спонсорски договор с Адидас, който прави на пух и прах всякакви стандарти и параметри.
От догодина германският спортен концерн ще облича 20-кратния шампион на Англия за точно 10 сезона, а общата стойност на сделката е минимум 750 милиона паунда плюс клаузи за „добре свършена работа”. Цифрите имат свойството да казват много или нищо – за да не съм голословен, ще споделя, че най-скъпоплатен в това отношение в Европа доскоро бе тимът на Реал (Мадрид), а в Англия – този на Арсенал. С първите през 2012 Адидас подписа за 31 милиона паунда на сезон, а от тази година Пума превежда в Лондон по поне 30 милиона за следващите пет сезона. С други думи в Манчестър са се договорили за над два пъти повече от рекордите в момента. И то в труден момент на „старт от 0-та” (или от седмото място, все едно). За протокола, това е второто от серията изгодни партньорства – преди точно година бе подписан контракт с Дженерал моторс, благодарение на който на гърдите на Рууни и компания вече стои логото на Шевролет, а в касата на клуба всяка година в следващите 7 ще пристигат по 80 милиона паунда.
Всъщност спонсорските договори на големите отбори са много приятен приход – цифрите по определение са впечатляващи, идват редовно и сякаш не зависят от моментното състояние на отбора. Поне това ни показват на „Олд Трафорд”, където освен най-голямата криза в класирането в последните десетилетия, изживяват и перманентен протест по оста „публика” – „американски собственици”, гарниран с обичайната за всяко трансферно лято несигурност дали и кои звезди ще съберат куфарите в търсене на поредния нов пристан и поле за изява. Ако в толкова „сложна” обстановка можеш да се продаваш толкова добре, то тогава клишето за вечната класа и временната форма трябва да се превърне и в маркетингова теорема.
Явно за спонсорите най-важно е името, с многото си пари те купуват възможността да се „вържат” за това име и да отчупят за себе си по малко от фенската любов, от одобрението, от уважението, от успехите... а и от продажбите, разбира се. Дали в съответния сезон тимът ще спечели някой или няколко трофея, е формалност в образуването на сметката накрая и само може да добави още няколко процента бонус в името на рекорда и премиите за търговския отдел.
Глобалната известност и значителната фенска база, които английските отбори от „топ 4” имат, е гаранция за успех и за възвращаемост на инвестицията. Отборите като Юнайтед, дори и в най-дълбоката си криза, се броят на пръстите на едната ръка – продажбите са сигурни, успехите са въпрос на време, а феновете са по цял свят и с удоволствие харчат своите евро, долари, франкове, йени и юани за всичко с „дяволско лого”.
От Адидас (а и от Найк, бъдете сигурни) са много наясно с това и със сигурност са преброили добре нулите накрая и не смятат сделката за неизгодна. За „червените дяволи” е ясно – вместо да чакат успехи и евентуални приходи от Шампионската лига, в Юнайтед вече отварят пълната клубна каса и се насочват към трансферния пазар, а с това и към завръщане в „топ 4”. Доказателството дойде от първите две нови попълнения на клуба (Люк Шоу и Андер Ерера), но и от най-високо ниво в клуба – „нямаме фиксиран бюджет за селекция, финансово сме изключително силни и искаме да направим каквото е необходимо, за да спечелим титлата”, обяви пред клубната телевизия вицепрезидентът Едуард Уудуърд.
Точно тези трансферни цели и големи амбиции накараха изпълнителният директор на немския концерн Херберт Хайнер да обяви, че „за периода на партньорството се очакват продажби за над 1,5 милиарда паунда”. Адидас направиха каквото могат, вече остава да очакват точните имена и да си ги представят като милиони продадени фланелки с три черти още в разгара на следващото лято.
