Връзката между треньор и спортист понякога е толкова силна, че думите не стигат да бъде описана. Добрият треньор на деца, познава още от ранна възраст кой носи в себе си онова – специалното, което или го имаш, или не.
То не се учи. То е закодирано в гените. Останалото е въпрос на това в какво семейство растеш.
bTV се свърза с първия треньор на Александър Везенков, чието име вече трети ден не излиза от коментарите на най-добрите спортни журналисти в Европа и в Америка.
Поводът е ясен: Везенков е новата перла в короната на Сакраменто Кингс в НБА. С договор за три сезона и обща сума от $20 млн., синът на легендата на баскетболния Балкан у нас избра със смело сърце да започне всичко отначало.
Нищо, че на 27 години той вече беше завладял Европа и се беше превърнал в Александър Велики за хилядите фенове на един от най-славните баскетболни отбори в Гърция и на целия континент – Олимпиакос.
Всички знаем какъв гениален стрелец е Везенков. Не просто знаем, короната в Евролигата му е точно за това: през май той стана реализатор №1 на сезона в най-силното клубно баскетболно първенство в Европа.
Бе избран и за най-полезен играч в Евролигата, попадна и в Идеалния отбор на сезона в Евролигата. Стана играч №1 на Гърция, където триумфира с титла, купа и суперкупа като лидер на Олимпиакос.
Какъв обаче е бил Александър Везенков като дете? Известните с пословичната си скромност негови родители никога няма да ни кажат. Те не смятат, че тяхното дете е специално. Те са напълно наясно, че той е там, където е днес, заради всичките тези години къртовски труд в залата.
bTV се свърза с първия треньор на Везенков – с човека, научил го на баскетболната азбука, с онзи, който му е показал първите крачки в играта, онзи, който просто му е дал безрезервна любов, която таи към Саша и до днес:
Запознайте се с Адонис Христу! Треньорът, който поема в прегръдката си 5-годишния Саша Везенков и не го изпуска. Нищо, че когато бъдещата суперзвезда на европейския баскетбол е на 11, пътищата им се разделят.
"Едно време му връзвах връзките на маратонките. Просто беше толкова мъничък, че още не умееш сам. Идваше при мен и ме молеше: Тренер, ще ми вържеш ли връзките? Но ги вържи стегнато, както правят професионалистите", разказва Христу в единственото си интервю за българска медия и допълва:
"Днес плача от гордост. Да ми беше син нямаше да го обичам така."
Записваме го по Вайбър, директно от дома му в Никозия. Къща, която е пълна със спомени за времената, в които Саша е още невръстно дете, което прохожда в играта.
"За първи път го видях, когато беше още бебе. После, когато стана на 3, баща му започна да го води в залата. По това време с татко му бяхме съотборници, а Саша го помня как стреляше и забиваше в един детски кош от Джъмбо", споделя Адонис, който едва сдържа сълзите си.
