Връзката между треньор и спортист понякога е толкова силна, че думите не стигат да бъде описана. Добрият треньор на деца, познава още от ранна възраст кой носи в себе си онова – специалното, което или го имаш, или не.
То не се учи. То е закодирано в гените. Останалото е въпрос на това в какво семейство растеш.
bTV се свърза с първия треньор на Александър Везенков, чието име вече трети ден не излиза от коментарите на най-добрите спортни журналисти в Европа и в Америка.
Поводът е ясен: Везенков е новата перла в короната на Сакраменто Кингс в НБА. С договор за три сезона и обща сума от $20 млн., синът на легендата на баскетболния Балкан у нас избра със смело сърце да започне всичко отначало.
Нищо, че на 27 години той вече беше завладял Европа и се беше превърнал в Александър Велики за хилядите фенове на един от най-славните баскетболни отбори в Гърция и на целия континент – Олимпиакос.
Всички знаем какъв гениален стрелец е Везенков. Не просто знаем, короната в Евролигата му е точно за това: през май той стана реализатор №1 на сезона в най-силното клубно баскетболно първенство в Европа.
Бе избран и за най-полезен играч в Евролигата, попадна и в Идеалния отбор на сезона в Евролигата. Стана играч №1 на Гърция, където триумфира с титла, купа и суперкупа като лидер на Олимпиакос.
Какъв обаче е бил Александър Везенков като дете? Известните с пословичната си скромност негови родители никога няма да ни кажат. Те не смятат, че тяхното дете е специално. Те са напълно наясно, че той е там, където е днес, заради всичките тези години къртовски труд в залата.
bTV се свърза с първия треньор на Везенков – с човека, научил го на баскетболната азбука, с онзи, който му е показал първите крачки в играта, онзи, който просто му е дал безрезервна любов, която таи към Саша и до днес:
Запознайте се с Адонис Христу! Треньорът, който поема в прегръдката си 5-годишния Саша Везенков и не го изпуска. Нищо, че когато бъдещата суперзвезда на европейския баскетбол е на 11, пътищата им се разделят.
"Едно време му връзвах връзките на маратонките. Просто беше толкова мъничък, че още не умееш сам. Идваше при мен и ме молеше: Тренер, ще ми вържеш ли връзките? Но ги вържи стегнато, както правят професионалистите", разказва Христу в единственото си интервю за българска медия и допълва:
"Днес плача от гордост. Да ми беше син нямаше да го обичам така."
Записваме го по Вайбър, директно от дома му в Никозия. Къща, която е пълна със спомени за времената, в които Саша е още невръстно дете, което прохожда в играта.
"За първи път го видях, когато беше още бебе. После, когато стана на 3, баща му започна да го води в залата. По това време с татко му бяхме съотборници, а Саша го помня как стреляше и забиваше в един детски кош от Джъмбо", споделя Адонис, който едва сдържа сълзите си.
Треньорът признава, че още в онези времена е разчел огромния потенциал в малкия си възпитаник:
"Той носеше в себе си това шампионско ДНК, имаше го в гените си. Знаехме, че ще порасне висок, но нямахме представа, че ще стане чак 207 см. Но Саша не просто обичаше баскетбола. От най-ранна детска възраст той просто беше маниак на тема тренировки. Не спираше да тренира и да се труди и този хъс и това трудолюбие възпита в него съвсем целенасочено неговото семейство."
Адонис признава, че голямата фигура по пътя на израстването на Александър Везенков, е неговата майка:
"Няма да забравя как веднъж бяхме останали в залата след тренировка. Беше късно. Само аз и той на терена, а тя – Янка, винаги го чакаше в трибуните. Четеше книги. Дойде охраната и ми каза, че трябва да заключва залата. Тогава аз казах на Саша: Хайде, направи още десет наказателни удара и да си ходим. Приближих се към майка му ѝ казах, че ни остават просто 10 наказателни и сме готови, защото ни гонят. А тя ми отговори: Аз обаче още не съм си дочела книгата. Така, че може да продължавате да тренирате. Никога няма да забравя този момент."
Според Адонис, родителите, които биха постъпили като майката на Везенков, се броят на пръсти. А именно родителите са тези, които трябва непрестанно да мотивират и да изискват от своите деца. Още и още:
"Разбирате ли? Неговото семейство ежедневно го тласкаше към ръба на възможностите му като дете чисто физически и психически. Това беше целенасочен процес да го карат да върви напред, да предизвиква себе си така, както те предизвикваха него. Нека не си мислим, че това момче отива в НБА и че е Бог в Европа, само защото е талантлив и има късмет. Защото това не е истина."
Адонис Христу е категоричен:
