Това е история за битка. Битката за живот на едно талантливо момче, което има рак, но мечтае да играе футбол.
Това е история за сила. Силата на една майка, която преминава през ада на химиотерапията заедно със своя син, но никога не губи вяра.
Илиан Антонов победи рака за 192 дни, за да играе отново футбол. Един от най-големите таланти на ЦСКА се завърна на терена след операция за отстраняване на туморно образувание и два курса химиотерапия.
"Беше повратен момент в моя живот. Много е тежко на такава възраст да чуеш подобна диагноза. Трудно е да го приемеш. Но моето семейство беше плътно до мен. Също и всички "червени" фенове. Със сигурност това е най-тежката битка, която съм водил и съм горд, че го преодолях".
Борбата на Илиан започва през май тази година, малко преди да навърши 19, когато чува страшната диагноза.
"Първото, което мина през главата ми, както казваха и докторите, да се направи възможно най-бързо операцията. Това ми беше главната цел и въобще не съм бил и уплашен.
Отидох с кеф в операционната да се махне това нещо. От първия ден, в който почнах битка, разбрах, че само и единствено психически се бориш с това нещо."
Неотлъчно до Илиан в борбата с рака е неговата майка Цветелина. Бившата национална състезателка и шампионка на България по баскетбол споделя болничната стая със своя син без дори за миг да губи вяра и сила на духа.
"Тя гледаше да запазва самообладание и винаги ми вдъхваше кураж и сили в най-трудните моменти, които имах. Беше много трудно за мен, но тя не трепна през цялото време и ме окуражаваше със всякакви сили. Дори, когато тя самата нямаше такива. Наистина се учудвам що за човек е майка ми?! Нито за момент не поддаде и беше зад мен през цялото време."
Най-тежките моменти за майка и син в болничната стая са по време на химиотерапията.
"Беше непознато и за двама ни. Не знаехме какво ни очаква. Бях доста уплашен, но след втория ден осъзнах, че там не се борим с тигри и лъвове. Седнах и я направих".
Илиан не се срамува да признае, че е имало моменти, в които е плакал като малко дете на рамото на своята майка.
"Имаше доста такива моменти. Беше много тежко и много трудно. И наистина мога да го кажа с ръка на сърцето: "Добре, че майка ми беше в този момент до мен". Надали някога щях да го преодолея това нещо без нея. Без такъв родител. Наистина, тя е всичко за мен."
Кураж и вдъхновение за Илиан по време на тежката химиотерапия са телефонните разговори със Стилян Петров, който премина по подобен път, преборвайки левкимията.
"Помогна ми много. Чувахме се по 30 минути на ден. Разказа ми и той какво е преодолял. Неговото също не е било по-малко от моето. Доста тежко е било и така, вдъхна ми кураж."
Капитанът на националния отбор Кирил Десподов също е мотивирал младия талант да се бори.
"Написа ми да се връщам, колкото може по-бързо на терена. Пожела ми бързо оздравяване и един ден с него да играем в националния отбор."
