Росен Божинов. Име, което за всички, които обичат футбола в България, а и не само в България, вдъхва надежда. Име на млад, талантлив и амбициозен човек, който иска да остави следа след себе си.

И иска да бъде запомнен с много повече от онзи адски миг, в който го видяхме да се свлича безжизнен върху тревата в Неапол.

6 септември 2026 г. Пиза гостува на Юве Стабия в мач от Сериа "Б". Божинов е титуляр за Пиза. Изглежда в супер кондиция. До момента, в който в края на първото полувреме колабира. Ужасът, че сърцето на младока е спряло, се оказва неоснователен. Диагнозата, която носи облекчение за всички, гласи:

Топлинен удар.

По-малко от месец след инцидента, за най-скъпия защитник в историята на българския футбол (трансферът на Росен Божинов от белгийския Антверп в Пиза е на стойност 5 млн. евро – б.а.) дните отново минават под знака на футболната лудост. Божинов се завърна на терена с екипа на младежкия национален тим, който прекърши фаворита Португария с 2:1 в Пазарджик.

Росен Божинов е сред най-добрите за България, показва за пореден път, че носи смело сърце и има шампионски дух. Напълно възстановен и уверен в себе си, младокът се съгласи да даде първото си голямо интервю, в което да разкаже от първо лице за преживяното от 6 септември насам. Приема инцидента философски и се опитва да контролира емоциите:

„Имах леки колебания дали няма да се случи отново, но направих седмица и малко повече тренировки, изиграх първия си мач. Някои хора се разболяват, други получават контузии. Просто на мен се случи да получа топлинен удар.“

Крехката линия на живота

Спомени от инцидента на 6 септември Божинов няма.

„Помня единствено как паднах и се събудих в болницата. Нищо, нищо от случката конкретно не мога да си спомня. Тъмно, тъмно петно ми е.“

Българинът обаче е абсолютно наясно с всяка минута от мига, в който се свлича на терена в онзи мач с екипа на Пиза. И с ужаса, който тогава стиска за гърлото всички негови съотборници, треньори, фенове, медицински щаб, а впоследствие - семейството и близките му у нас:

„Разказаха ми, че като съм паднал, съм получил лек гърч, че веднага са влезли с носилка и са ме закарали към болницата. Между другото съм бил в несвяст. Чак след 3-4 минути в болницата съм започнал да говоря и да давам признаци да няма нищо лошо.“

Когато идва на себе си и вече е вън от опасност, защитникът пожелава и да изгледа кадрите от момента, в който колабира.

„Доста неприятни кадри за мен, за моето семейство, за всички мои приятели и всички хора, които гледат футбол. Наистина шокиращи кадри. Мисля, че вече след всичко, което стана, сега всичко е наред и хората трябва да са спокойни и да не се притесняват за мен.“

Случката за младежкия ни национал продължава да бъде нереална, сякаш никога не се е стигало до нея:

„Като ги гледам тези кадри, направо даже не мога да повярвам, че това съм аз. Бях в отлична форма и изведнъж гледам как падам на земята и се събуждам в болницата.“

В този тежък за българина момент, подкрепата, която получава от капитана на неговия отбор Пиза, трогва цяла футболна Европа. Докато Божинов е в спешното на болницата в Неапол, Пиза печели двубоя срещу Юве Стабия с 3:0, а един от головете бележи Артуро Калабрези. След попадението, той се затичва към скамейката на Пиза и камерите запечатват момент, който те накара да настръхнеш: Капитанът разпъва широко с ръце фланелката на своя съотборник Росен Божинов в знак на вяра и съпричастност, че той ще е добре и ще се завърне на терена.

Днес, Божинов се вълнува всеки път, когато види този кадър. Показваме му отново снимката с Калабрези:

„А, да, тази снимка. Когато я видях, изпитах позитивна емоция. Тогава всички хора наистина бяха с мен. Видях, че съотборниците ми са зад мен. Това е капитана на нашия отбор Артуро Калабрези. Благодарен съм му, че в такъв труден момент беше до мен.

Сърцето на една майка

Човекът, който преживява най-тежко събитията от 6 септември, е майката на Росен Божинов.

„Майка ми беше много емоционална, беше ѝ много тежко. Първите дни не можеше да спи, но след като минаха изследванията, след като докторите направиха заключения, че съм вън от опасност, вече и тя се успокои.

Пътят на възстановяването и завръщането на Божинов на терена минава през десетки изследвания, ехографски анализи на сърцето и множество функционални тестове. В Италия здравната система и въобще системата в професионалния спорт не търпи компромиси с човешкия живот. За да се завърнеш в игра, медицината трябва да е категорична, че си клинично 100% здрав. Всичко това вече е лош спомен за Росен, който не иска да се връща назад:

„Две седмици не спах. Постоянно правех нещо и доста умора и упорита работа, за да мога отново да съм тук, да помогна на националния отбор и да се борим да постигнем целите си.“

„Защо това се случва на мен?“

На 21 години едно българско момче порасна и помъдря заради случка, която, слава Богу, имаше щастлив край за него и хората, които го обичат и подкрепят. И тук емоциите са позволени:

„Защо точно на мен ми се случи това нещо? Винаги съм се старал да правя всичко на 100%, да давам 100% от себе си. Вярвам, че с дисциплина и с упорит труд се постига всичко. И накрая ти се случва нещо подобно. Най-нормалното нещо на света е да се питаш: Защо точно на мен? Но това са работи, които не можеш да контролираш. Може да е било за добро, за да запазиш някой друг, за да се случи на теб това, и просто го приемаш и продължаваш напред.“

Росен не крие, че се е страхувал дали ще може отново да играе футбол:

„Мислех, че може да е някакъв сърдечен проблем и буквално си казвах: Това може да сложи край на кариерата ми. Аз съм само на 21 и не можех да си представя какво ще правя, ако днес трябва да свърша с футбола. После се успокоих и си казах, че ще се съвзема, ще се събера и ще покажа кой съм всъщност.“

Вярата в Господ

Инцидентът провокира Росен Божинов да се обърне към Господ. И да започне да вярва още по-силно. Да бъде благодарен, че е здрав, че е силен и че днес отново прави това, което най-много обича и най-добре умее – да играе футбол:

„Да, погледнах към небето. При това неведнъж. Ходих на църква. Много пъти. Сам. И с моите приятели. Моля се всеки ден, а това, което наистина ме крепи в живота, е именно моята вяра.“

ЧАСТ 2 от интервюто с Росен Божинов очаквайте в сряда, 30 септември.

Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google