Като велик футболист, но и като велик човек. Така помни Стефан Аладжов бившия си съотборник в Левски и националния отбор на България - Георги Аспарухов-Гунди, който щеше да навърши 80 години днес.
В интервю пред bTV Аладжов- също знакова фигура в историята на "синия" клуб, сподели, че именно Гунди го е мотивирал в дебютния му сезон за столичния гранд през 1967 г.
"Той си отиде твърде млад. Можеше да даде още много и на Левски, и на националния отбор. Освен, че беше голям футболист, беше голям и като човек. Близо 4 години играх с него. Много хубави спомени имам.", започна Аладжов.
"И в мечтите си не съм предполагал, че някога ще играя в Левски, и то с такива големи играчи - най-вече с Гунди. Велик футболист беше. Играеше много добре с двата крака. С глава изключително добър беше. Насочваше топката, където си поиска. Просто изключителен футболист, изключителен човек."
"Споменът е най-вече, когато пристигнах и ме картотекираха от Левски през 67-ма година. Те пътуваха с един рейс за стадион Васил Левски. Финал за Купата беше със Спартак (София). Победиха с 3:0 Левски. Бях седнал на едно място и се бях свил. Гледах ги с интерес почти всички футболисти – най-вече него. Той дойде при мен и ми каза директно: "Какво си се стреснал? Няма нищо трудно! Влизаш, играеш, налагаш се. Оттам нататък всичко зависи от теб!". Не съм очаквал и той да ме посрещне така радушно. Това ми е най-големият спомен. Тогава ме насърчи. Впоследствие играх дълги години в Левски."
Аладжов носи "синята" фланелка в продължение на 14 години. Записва рекордните 369 мача, в които отбелязва 4 гола. Левият бранител има две участия на световни финали - през 1970 и 1974 г., като при първото играе за България рамо до рамо с Гунди.
"За него хората говорят и сега, че за Гунди думите не стигат. И той е жив, защото го помним! Това е общоприета максима.", казва Аладжов и се връща към фаталния 30 юни 1971 г, когато съотборниците му Георги Аспарухов и Никола Котков загиват в автомобилна катастрофа в прохода Витиня.
"Чух по радиото. Бях си вкъщи. Тогава в Космоса имаше нещо с трима съветски космонавти. Беше се случило, загинаха. Неприятно, че беше в един и същ момент. Тогава забраниха да се лепят некролози. Жена му са я викали по разни управления... Никой не вярваше. Събраха се 400-500 000 на "Герена" на погребението. Не можеше да излезе процесията. Подведоха хората, че ще изложат ковчезите, че ще положат ковчезите на тревистия терен, да тръгнат за към гробищата."
"Хубаво щеше да е, ако не се беше случило това нещо. Но такава е съдбата... Винаги ще ми липсва. Ще си спомняме за него с най-добри чувства. Още нещо мога да кажа. Имах приятели, които избягаха навремето. Избягаха в Чикаго. Те казваха: "Виж какво, Стефане, Гунди и на стол да седи, трябваше да е на терена, защото той удвоява публиката!" Хората се интересуваха преди съответния мач дали ще играе Гунди. И така стадионът се пълнеше.", споделя легендата на Левски.
"Винаги съм го гледал с широко отворени очи. Излизайки на терена, винаги съм се радвал, когато той е в редиците, тъй като даваше самочувствие и на останалите футболисти - да надскачат себе си, да дават повече от това, което могат."
"Аз имам доста снимки с него. За него не може нищо ново да се измисли. Всичко е казано за Гунди. За тези години много е дал на българския футбол. И за поколенията млади футболисти, които могат да следват неговия пример, неговия път."
"Беше много скромен човек. Обикновено футболист, който се издигне като него, малко с по-високо самочувствие е. А той беше абсолютно скромен човек. Има интервюта с него, в които говори тихо, спокойно, някак леко срамежливо. Той и като човек беше велик!", завърши Аладжов.
