Не всичко е бокс, но именно той ни отведе там! Да, в унгарския град Мишколц. Хората казват, че всеки се завръща там, откъдето е тръгнал, но винаги си струва човек да сподели какво е видял по пътя първия път.
Ето какво изживяхме с оператора Борислав Мавров.
21 декември, събота сутрин
Предстоеше да се заформи екип на крайностите, екип на противоречията. Екип, който трябваше да отрази финалите на турнира Hell Boxing Kings в Мишколц. Причината – българин, който щеше да излезе в битка за $100 000 и специален колан.
Варненският инфлуенсър Стратимир Георгиев, който вече има две победи на сметката си и е известен в прозвището BalkanBeast (Балканският звяр), щеше да опита да надделее над местния любимец – ТВ водещия и ютюбър Истенеш Бенце.
Билетите вече бяха у нас, последните проверки на информацията за града и събитието бяха направени, а сред неподсредствено завалелия над София сняг, колата ни се движеше към Терминал 2.
Оператор е Боби Мавров, летял със самолет за първи път на 27, вече с над 1000 полета зад гърба си, познаващ Европа, тих, спокоен, истински майстор с камера в ръце.
Репортерската работа е задача на Андрей Романов, изпитващ ужас от самолети, никога не отлепял краката си от земята за повече от скок, бил единствено в Турция и Сърбия, приказлив, на моменти хиперактивен, ентусиазиран да се докаже в първата си командировка.
А когато човек иска да се заяви, трябва неминуемо да погледне нависоко... даже и да се изкачи до там.
Макар и след близо 2 часа забавяне на тръгването заради лошото време, пристигнахме благополучно в Будапеща. Часът е 16:01 местно време.
Веднага започнахме да се оглеждаме за шофьора, който организаторите бяха осигурили да ни закара директно до хотела.
След 3 часа път, 200-те километра път до Мишколц ни дадоха възможност да си откраднем още малко време за сън.
Храненето е най-сладко, когато допреди това си вършил работа. Убедихме се в това, след като отидохме до хотела на Стратимир Георгиев, за да му вземем интервю малко повече от 24 часа преди мача.
Дадохме на таксиметровия шофьор 5000 форинта, а сметката беше 4600 - явно прие, че му даваме бакшиш, но не му се сърдим. Той бе достатъчно любопитен и учтив, че да ни разпита защо сме дошли, но и да разберем, че Мишколц, макар и с население от близо 168 000, за местните се усеща като "малък град".
Тихото фоайе внася атмосфера на откровеност. Варненецът споделя как винаги е бил привърженик на бойните спортове, уважавал е всеки, който ги практикува, и е копнял да се бие в името на България.
Е, именно това му предстоеше в утрешния ден!
Но дотогава имаше време.
А по пътя към хотела, макар и от таксито, се натъкнахме на куриоз – табела с надпис Murphy’s Irish Pub, до който имаше поставена емблемата на Байерн Мюнхен. Явно това беше някаква местна невероятна комбинация между ирландското и баварското... на унгарска земя.
Решихме да се разходим в централната част на града, която ни беше на не повече от 5 минути.
Съвсем до Централния площад имаше и коледен пазар, а ароматът на греяно вино се усещаше още от самия вход. На сцената местни и гостуващи изпълнители подсилваха коледното настроение с песни за приближаващите празници.
И така постепенно и движейки се в леко опознавателно темпо, намерихме и къде да се насладим на вечеря, която дори и вече в България, не разбрахме колко ни струваше в левове.
След разходката се прибрахме, защото на следващия ден – денят на финалната гала – трябваше да се свърши още работа.
22 декември, неделя сутрин
Първата задача за деня бе още сутринта, която в Мишколц, се оказа доста мразовита.
Придвижихме се до DVTK Arena, в която се провеждаше събитието. По пътя натам около нас се откри гледка, която някак беше позната – панелените блокове, които в Източна Европа са константа, даже типичен пейзаж. Така или иначе времената на социалистическата власт оставят отпечатъка си навсякъде.
Построена през 2019-а, DVTK Arena е видяла немалко спортни, музикални и културни събития. Точно там на 7 ноември тази година баскетболните ни националки постигнаха първата си победа в квалификация и изобщо в официален мач от 4 години насам.
Момичетата на Таня Гатева надделяха над Унгария с 83:68, като на моменти водеха с 20 точки разлика.
С капацитет от 3396 седящи места и възможност да се добавят трибуни, бе любопитно дали ще я видим пълна вечерта.
На няма и 200 метра разстояние се намира (и не мърдал от 114 години!) стадионът на местния Диошдьор ВТК, който е създаден през 1910-а. След множество реконструкции, най-скорошната от които през 2018-а, сега събира над 15 000 зрители и това го нарежда в Топ 5 на футболните съоръжения в Унгария.
Има и българска връзка. Преди 10 години тук Литекс наваксва два гола пасив от първия мач и едва не отстранява унгарците в реванша във втория квалификационен кръг. Така ловчанлии се разминават с това да се превърнат в първия български отбор, който продължава, след като е стопил изоставане от две попадения.
На няколко места имаше от познатите по нашите географски ширини улични произведения, на които не са нужни задълбочени размисли какво ли е искал да каже авторът им. Защото там просто пишеше „DVTK“.
Следващата ни цел беше да уловим автентичността на местните жители. За жалост не бяха много разговорливи или просто трябваше да сме привечер на коледния фест. Тогава обаче щяхме да сме в залата, където щяха да валят удари с една мисъл – победа и нищо по-малко от нея!
Едно момиче обаче, Лина, се съгласи да отговори на нашите въпроси и един вид, отсрами целия град.
Но кой би подозирал, че Бургас и Мишколц са побратимени градове?! Ами и ние не го знаехме, преди да потеглим за Земята на маджарите.
И все пак аргументите са налице: Населяван от келти през дълбоката древност, впоследствие повишен до ранга на пазарен град през XIV век, с винарски традиции през XVII век, заради което и има чепка грозде на герба,
а от подготовката за Втората световна война до 90-те години на миналия век е център на тежката промишленост, заради което е наричан "Стоманеният град" и "Градът на отворените порти".
До Бургас се намират най-голямата в Югоизточна Европа химическа и нефтена рафинерия, международното и второто по натовареност българско летище, второто по големина българско пристанище, най-голямото нефтено пристанище в страната. В средата на XVII век градът се разраства заради търговията със зърно. През 50-те и 60-те години на ХХ век са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия.
Но в крайна сметка часът за това, заради което изминахме цялото разстояние до града, кръстен на клана Мишколц, настъпи!
