Париж я разплака, Лазар ѝ даде сили
Година след сълзите в Париж Станимира Петрова сбъдна най-съкровената си мечта - стана майка. Днес тя отново преследва олимпийската си цел, но вече има най-силната мотивация да продължи.
Да се сбогуваш със сълзи в очите с най-голямата си спортна мечта, а само година по-късно да получиш най-ценната титла в живота си. Историята на топ боксьорката ни е път от разочарованието на олимпийските игри през 2024 г. до щастието, което променя всичко. Олимпийският медал все още ѝ липсва.
Но вече има нещо по-важно от всяка победа на ринга - синът ѝ Лазар. А сега Станимира отново е в бокса за един последен опит да сбъдне мечтата си.
Новата роля променя начина, по който гледа на живота и на най-болезненото си спортно разочарование. „Примирих се, детето излекува всичко. Най-ценният медал, няма нищо общо, не може да се сравни с никой медал“, признава тя пред bTV.
„Уникално нещо е, няма думи, с които да го опиша. Най-великият миг.“ Станимира винаги е мечтала за три деца, но признава, че дълго е отлагала майчинството заради спорта - следващият лагер, следващото състезание, следващата цел - все е имало нещо, което да измести личната мечта. „Все отлагах, но годинките ми вървят, а много исках да имам дете.“
Бременността я откъсва от познатия ритъм на тренировките, режимите и лагерите. Промените във физическата ѝ форма се оказват сериозно изпитание за състезател, посветил живота си на спорта. „Цял живот - режим, лагери, изглеждах добре и в един момент вкъщи, дебела, само да кача едни стълби и да отида до пералнята, и трябваше да си почина. Това ме убиваше“, признава още световната шампионка за 2014 г.
Първата ѝ мотивация е да си върне формата. Връщането към големия бокс изглежда далеч, а самата тя планирала да се качи отново на ринга през 2027 г. Президентът на БФ Бокс Красимир Инински обаче я мотивира да опита още за европейското първенство тази година. Така започва новото предизвикателство - да възстанови не само физическата си форма, но и увереността, че отново може да бъде сред най-добрите.
Връщането към спорта има и своята цена. Две седмици на Белмекен без Лазар се превръщат в най-тежкия период за Станимира. Да си далеч от детето си, докато се опитваш да се върнеш на върха, е изпитание, за което медалите не могат да те подготвят. Когато синът ѝ навършва една година, тя слиза от лагера, за да бъде до него на първия му рожден ден. Още един шанс Дълбоко в Станимира продължава да живее момичето, което мечтае за олимпийски медал. Париж остави болка, но не отне желанието ѝ да опита отново.
Тя иска още един шанс - за да знае, че е направила всичко възможно, независимо от крайния резултат. Защото този път, дори мечтата да остане несбъдната, най-важната победа вече я чака у дома. „И да не се върна с медал, знам, че той ме чака. А, ако успея, ще му кажа, че е било благодарение на него и заради него.“ Олимпийският медал все още е мечта. Но Станимира Петрова вече знае как изглежда най-голямото щастие. И има за кого да се бори.
