Благой Найденов в ексклузивно интервю за bTV
Младежкият олимпийски шампион от 2014 г. Благой Найденов отново ще се качи на професионалния ринг на 8 ноември в Плевен. Съперникът е същият румънец - Трандафир Илие, от когото загуби при дебюта си през 2015 г.
В ексклузивно интервю за bTV Найденов разказва за болезнения спомен, пропуснатите години и желанието да докаже най-вече на себе си, че си е научил урока.
За 30-годишния българин това няма да е обикновен мач. На 8 ноември в зала „Балканстрой“ той ще се изправи срещу румънеца, който през 2015 г. му нанесе загуба в дебюта му при професионалистите.
Този път обаче залогът е много по-голям от резултата. Българинът иска да затвори болезнена страница от живота си, която, по собствените му думи, продължава да му тежи и до днес. „До ден-днешен това ми тежи и аз знам, че не минава. Пречи ми това нещо. Искам да го премахна от себе си“, признава той пред bTV.
През 2014 г. Найденов достига върха в младежкия бокс. На 18 години става младежки олимпийски шампион, а преди това печели и световната титла за юноши. Успехите идват рано и младият боксьор не успява да понесе тежестта им по начина, по който самият той днес смята, че е трябвало.
„Много рано дойдоха тези успехи, на тази крехка възраст. Не успях да ги осмисля добре“, връща се назад Найденов.
Признава, че се е възгордял от постиженията си и постепенно е загубил дисциплината, която го е отвела до върха.
„След големите успехи се разглезих и станах като едно леке. Господ ми показа, че нещата няма как да се случат нещата така - без тренировки, без труд. И... загубих. Загубих мача“, разказва боксьорът.
„Много го подцених. Подценяването не дойде в ринга само. В самата подготовка. Аз ходих по дискотеки, после в залата 3-4 рунда правех, да се изпотя само и да си тръгна. Не става така. Колкото и да си талантлив, колкото и да си добър, без труд не се получава. Боксът е такъв спорт, че наказва“, признава той.
Последиците са тежки. Найденов се срива психически и дълго време не успява да намери пътя обратно към предишното си ниво.
„Сринах се психически и много години ме държи това нещо“, казва той.
Опитва да продължи, но усеща, че вече не е същият боксьор. Загубата променя не само кариерата му, но и начина, по който възприема себе си.
„Много тежък спомен е това и травма, която нося в себе си вече толкова много години“, споделя Найденов.
Мисълта за реванш не го напуска през годините. Дълго време обаче желанието остава само намерение. Преди около година и половина се стига до реален контакт с лагера на Илие и идеята започва да придобива конкретни измерения.
Найденов е категоричен, че именно този двубой трябва да постави началото на завръщането му.
„Аз искам завръщането ми да е срещу точно този съперник. А вече после... като тръгне влакът, не се знае къде ще спре.“
За осъществяването на срещата му помага българският боксьор Петър Белберов, който съдейства за директната комуникация с румънеца.
„И опитни боксьори ми казват да не се превъзбуждам много. Ако имаш такива мисли, да го убиваш, няма да стане хубав мач. Аз съм опитен боксьор. Старая се емоциите да не влизат вътре на ринга с мен“, обяснява той.
Зад амбицията за реванш стои и една много лична причина. В живота на Найденов вече има нещо, което му носи спокойствие и радост извън бокса - неговият осемгодишен син Борис.
"Приятното ми е да съм със сина ми. Това ме кара да се чувствам окей“, споделя той.
Мисълта за детето му придава друг смисъл на предстоящия двубой. Найденов вече си представя момента след края на срещата, когато ще може да прегърне сина си на ринга. „Настръхнах в момента. Казал съм му: „Сега, тате, като бием румънеца, се качваш на ринга, гушкам те!“. Той много се радва“, разказва боксьорът.
Следва и уточнение, което казва много за нагласата му преди реванша:
Това е обещание, което Найденов иска да изпълни. Не само заради детето си, а и заради момчето, което преди повече от десетилетие стигна до върха, преди да се сблъска с най-тежкия урок в кариерата си.
„Няма нищо случайно. Това е знакът, че съм си научил урока: че този мач се е осъществил. Благодаря на Господ, ще докажа сега на себе си, че съм си научил урока“, казва той.
На 8 ноември в Плевен Благой Найденов ще се качи на ринга с ясна цел. Годините на чакане няма да изчезнат с един удар, нито болезненият спомен непременно ще остане в миналото с победа. Но българинът вярва, че е готов да направи онова, което не успя през 2015 г. - да се изправи срещу същия съперник, този път с повече опит, дисциплина и вяра в себе си.
„Много ме сърбят ръцете. Не са спирали да ме сърбят. Сърбят ме ръцете за бокс от много отдавна“, завършва Найденов.
