Арабският Vogue реши, че начело на ноемврийската му корица ще стои една жена, която прослави страната си на олимпийските игри в Париж, но постижението ѝ не дойде без предизвикателства.
"Не вярвам друг Vogue да се осмели да направи такъв ход, а това има голямо значение за днешната култура. Това, което ми направи силно впечатление в снимките, е, че Имане е представена такава, каквато е и никой не си е поставил за цел да я променя, обличайки я в екстравагантни рокли, карайки я да заема нестандартни пози в различна от нейната среда.
Арабският Vogue заявява много умело и същевременно деликатно: "Бъди каквато си, защото ние обичаме това, което си", пише в статия си highviewart.com.
"Избрахме да облечем Имане по начин, който подчертава нейната индивидуалност и, най-важното, осигурява ѝ комфорт. Истинският стил се състои в това да изразяваш това, което си, а не да се вписваш в рамка, създадена от някой друг. Снимките, заснети от Тарек Мавад и стилизирани от Барбара Баумел, показват силния характер на Имане, спокойното ѝ поведение и естествената ѝ елегантност. Освен това изглежда готина.
Ако Имане искаше да облече рокля, с радост щяхме да се съобразим и с този избор. Свободата на избора е от първостепенно значение както в модата, така и в живота", обяснява Мануел Арнаут в Instagram профила си.
След като победи италианката Анджела Карини, която се оттегли от мача след 46 секунди, позовавайки се на съображения за своята сигурност и безопасност, Халиф се оказа в центъра на политическа буря. Бързо се разпространиха коварни слухове за нейния пол, които бяха категорично опровергани от Томас Бах, президентът на МОК, който оспори "неприемливата реч на омразата" от страна на критиците.
"Беше много трудно преживяване", спомня си Халиф. "Въпреки че спечелих златния медал, това едно събитие ми се стори като цял живот. Преживяванията бяха многобройни и разнообразни в рамките на един изолиран инцидент. Успях да преодолея всичко това благодарение на вярата си в Бог, в собствените си възможности и в мечтата си. Без подобни предизвикателства никога нямаше да стана шампион."
Имане черпи сили от подкрепата, която получава от Алжир и от феновете си по целия свят. "Страната ми застана плътно до мен, начело с президента Абделмаджид Тебун, който пръв ме подкрепи. Гордея се с народа си, който застана на моя страна. Трудностите са част от пътя към успеха, а тайната на моя успех, е, че никой не разклати самочувствието ми."
Родена в Тиарет в Западен Алжир, Халиф сама начертава пътя си, като се противопоставя на обществените норми и предразсъдъци, за да достигне до върховете на международния бокс. Като най-голяма от шест братя и сестри, тя се радва на щастливо детство в семейството си. "Братята и сестрите ми се гордеят с мен и с моите постижения", казва тя с усмивка.
От ранна възраст Имане е известна с безграничната си енергия и бунтарския си дух. Футболът в квартала е първото ѝ занимание.
"Обичах да спортувам в училище; бях една от най-добрите." На 12-годишна възраст открива бокса - спорт, който ѝ позволява да насочи енергията си и да се самоутвърди.
"Влюбих се в бокса още от първия ден, в който стъпих в залата. Чувствах, че това е идеалният спорт за мен, и знаех, че мога да постигна страхотни резултати. Освен това боксът е спортът на бедните."
Боксовата зала се превръща в убежище за Халиф. Тя тренира неуморно, водена от неутолима страст и мечта за величие. "Боксът е въпрос на воля, решителност, сила и търпение. Той изисква жертви. Но всичко, което е трудно за една жена, може да бъде източник на вдъхновение."
Ранните ѝ предизвикателства включват ограничени ресурси, елементарни условия за тренировки и обществени предразсъдъци към жените боксьори.
"Продавах хляб край пътя и събирах пластмаса, алуминий и желязо, за да спестя пари, с които да си позволя да тренирам. Треньорът ми, Мохамед Шауа, винаги ми казваше, че един ден ще стана олимпийска шампионка. Направих жертви в много области - в личния си живот и в образованието си. Всичко това само, за да достигна върха."
