"Елате само на един мач на "Сигнал Идуна Парк" и ще разберете всичко." Марио ни отговаря с лека усмивка, когато го питаме как така едно момче от Бургас се е превърнало в тухличка от "Жълтата стена".
Срещаме го в Лондон часове преди финала на Шампионската лига. Пътува от България заедно със Стефан от София. И двамата са млади, образовани, работят в дигиталната сфера. Но онова, което ги среща и свързва, не е професията. Нито случайността. Основата на тяхното приятелство е страстта към Борусия Дортмунд.
Стефан се запалва покрай единствения досега триумф на "жълто-черните" в Турнира на богатите - през 1997 г. след победа над Ювентус. По това време е на 12 и след онези 90 минути в Мюнхен изборът на сърцето му е предопределен.
"А аз дори не съм бил роден", смее се Марио. Питаме го как тогава е почувствал свързаност с един клуб от миньорски град на 2292 километра по права линия от родния му Бургас. "Просто елате на Южната трибуна", повтаря той.
Двамата посещават по няколко мача на сезон. А пътуването до Лондон е организирано минути след триумфа срещу ПСЖ в полуфиналите на Шампионската лига.
Марио и Стефан летят за английската столица, въпреки че нямат билети за големия сблъсък с Реал Мадрид на "Уембли". Те отделят по около 1000 лева за самолетни билети и настаняване с плахата надежда да пробият на черния пазар в часовете преди мача.
Чакат ни в просторен парк, предназначен за гостите от Германия. Фанатичните привърженици на Борусия Дортмунд подават 600 000 заявки за билети, а отпуснатите за клуба места на "Уембли" са едва 24 000.
Когато излизаме от близката метростанция, буквално сме залети от жълто-черно море. Макар че до първия съдийски сигнал остават няколко часа, настроението е като след победа. Марио и Стефан не издържат и запяват в хор един от рефрените на агитката. Интересуваме се дали знаят немски.
"Не, нито дума". А как така са научили текста? "Не само този. Знаем поне 7-8 песни. И нито една от тях не е за омраза към съперника. Само за любов към собствения отбор".
Двамата са сред най-активните членове на фенклуба на Борусия Дортмунд у нас. Те са и единствените, пристигнали за мача. Останалите са в Румъния - връщат визита на местния клуб на привържениците.
Тръгваме след Стефан и Марио, за да проследим процеса по търсене на билети. Двамата вече са в Лондон достатъчно дълго, за да се примирят с безмилостната истина - мисията е обречена. Все пак питат тук и там. Напразно.
"Дори и да не се получи, не съжаляваме. Ще останем тук и ще гледаме заедно с останалите на видеостените. Нали не се съмнявате, че купонът ще е страхотен", обяснява Стефан.
При поредния опит някакъв човек им обявява цена 7000 евро. Не е сигурно дали е сериозен или се шегува. Това обаче слага край на търсенето.
Сбогуваме се и им пожелаваме да изпитат страхотни емоции, макар че атмосферата около нас не оставя никакви съмнения в това. Двете момчета ни махат и се сливат с жълто-черното море, към което сякаш винаги са принадлежали.
И за пореден път ни напомнят, че футболът е феномен отвъд времето и пространството. Той няма нищо общо нито с географията, нито с логиката, нито с икономиката или лингвистиката.
Финалът на Шампионската лига е като сбъдната мечта на Джон Ленън - хора от целия свят се събират в името на любовта. И поне за 90 минути те са братя, независимо от всичко.
