на живо

10 години агония: Не е същият, но още е тук

Михаел Шумахер липсва на семейството си, на феновете, на Ф1 и на света

 

29 декември 2013 г. Слънчева утрин във френските Алпи. Михаел Шумахер и синът му Мик напускат луксозната си хижа и нямат търпение да се насладят на един прекрасен ден в планината.

За мъжа, определян като най-великия пилот във Формула 1, ски пистите предлагат още една възможност за прилив на адреналин. 44-годишният Михаел и 14-годишният Мик се спускат по пистата Combe de Saulire в луксозния френски курорт Мерибел.

Кадри от каската на германеца разкриват, че той напуска обработената зона. Ските му закачат скала, частично покрита от пресния сняг. Той се изстрелва на 3,5 метра с главата напред към друг камък.

 

Часът е малко след 11 сутринта. Ударът е толкова силен, че каската се разцепва на две. А Михаел прекарва в кома следващите 250 дни.

Той е откаран с хеликоптер в болница. Там претърпява две животоспасяващи операции за отстраняване на кръвни съсиреци в мозъка. По-късно лекарите признават, че ако в онзи ден не е носил каска, е щял да умре на мига. Михаел е поставен в медикаментозна кома в опит да бъде намален отокът.

През последвалото десетилетие Шумахер не е виждан публично, а информацията относно здравословното му състояние е изключително оскъдна. В този вакуум слуховете и догадките са като лавина.

 

Съпругата му Корина осигурява достъп единствено на най-близките му приятели. Редовен посетител е бившият тест пилот на Ферари Лука Бадоер. "Семейството иска да запази някаква тайна и аз уважавам волята им. Те правят всичко това за доброто на Михаел", споделя италианецът.

Мик, който днес е на 24 години, описва баща си като свой идол и модел на подражание. Той също стана пилот във Формула 1, но тази година напусна шампионата. През юли феновете се просълзиха, когато Шумахер-младши подкара мерцедеса на татко си на Фестивала на скоростта в Гудууд. Още повече че той носеше и така добре познатите червена каска и състезателен костюм.

В опит да се възползва от обществената симпатия към Михаел, през април германско списание публикува безвкусно "интервю" с пилота, генерирано от изкуствен интелект. На първа страница на Die Aktuelle бяха поместени снимка на усмихнатия германец и обещаващото заглавие "Михаел Шумахер - първото интервю". Отговорите обаче са написани от дигитален инструмент. Семейството заплаши изданието със съд, а отговорният редактор беше уволнен.  

Обявен за първия милиардер в спорта от Euro-business, Михаел предизвика революция в автомобилните състезания. Роден със свръхчовешка координация и пространствен усет, той усъвършенства физиката си, за да се справи със стреса от силата на гравитацията върху тялото си. При завои и спиране главата на пилота плюс каската тежат почти наполовина спрямо цялото тяло. Затова Шумахер проектира тренажор с формата на кокпит.

При първото си оттегляне от Формула 1 през 2012 г. той държи рекордите за най-много победи (91), полпозишъни (68) и класирания на подиума (155).

Отраснал в семейство от работническата класа в Западна Германия, печели първия си шампионат по картинг едва на 6. След дебюта си във Ф1 през 1991 г. триумфира със седем световни титли - рекорд, изравнен от Люс Хамилтън през 2020 г.

Извън пистата Михаел е сочен като изцяло отдаден на семейството си мъж. През 1995 г. той се жени за шампионката по конен спорт и активистка за правата на животните Корина Беч. Тя му ражда две деца - Джина-Мария (1997) и Мик (1999). Семейството старателно избягва светлините на прожекторите и живее в имение с частен плаж край Женевското езеро в Швейцария. Притежава и ранчо за коне в Тексас.

Самият Шумахер описва брака си като пълна хармония. "Имаме еднаква визия за това как искаме да прекараме живота си."

През април 2014 г. - три месеца след като Михаел е поставен в кома - мениджърът Сабине Кем разкрива, че той има "моменти на съзнание и събуждане". По това време пилотът все още се лекува в интензивното отделение на болницата в Гренобъл.

Ново изявление през юни 2014 г. посочва, че той вече не е в кома. Рехабилитацията продължава в университетската болница в Лозана, Швейцария. През септември същата година пациентът вече е преместен в дома си.