На 24 май, освен Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в България празнуваме и леката атлетика.
През 2024 г. отбелязваме 100 години от началото на организираната лека атлетика у нас. Всичко започва на мястото, където днес се намира домът на културата "Красно село" в София. Там е организиран първият турнир, който е и квалификация за олимпийските игри.
"Това са първите големи лекоатлетически състезания у нас", казва спортният историк Николай Кръстев и показва нормативите, които е трябвало да бъдат покрити.
Първото официално състезание по лека атлетика у нас включва 16 дисциплини - бягания, хвърляния, скокове. След него са определени и представителите ни на олимпийските игри в Париж през 1924 г. - Любомир Карастоянов (1500 м), Александър Цветанов (10 000 м), Кирил Петрунов (400 м, скок дължина и троен скок) и Васил Венков (10 000 м).
Те се отличават сред най-силните и най-бързите българи.
"Към кметовете на селата се праща покана, ако имат някой силен представител да участва", разкрива Кръстев.
В своята история българската лека атлетика има петима олимпийски шампиони - Иванка Христова (тласкане на гюле, Монреал 1976), Христо Марков (троен скок, Сеул 1988), Йорданка Донкова (100 м с препятствия, Сеул 1988), Стефка Костадинова (скок на височина, Атланта 1996) и Тереза Маринова (троен скок, Сидни 2000).
Сребърните отличия са 8, а бронзовите - 6 за България от олимпийските игри.
Най-големият роден успех за тези 100 години със сигурност си остава световният рекорд на Стефка Костадинова. Тя постига онези знаменити 209 см на 30 август 1987 г. в Рим. 37 години по-късно той е непокътнат.
Интересно е, че върховото световно постижение на Костадинова е най-старото на спортист от все още съществуваща държава.
По-стари от него са рекордите на 800 м, 400 м, 4х800 м при дамите и в хвърляне на диск и хвърляне на чук при мъжете. Всички те са дело на атлети от СССР, ГДР и Чехословакия.
