"Вярвам, че тя ще стане световна шампионка!". Това заяви в ексклузивно интервю пред bTV бащата на шахматистката Нургюл Салимова - Илхан Ибрахим. Той сподели, че тя се е отличавала от малка с упоритост, трудолюбие, завидна концентрация и дарба от Бог. Часовете, прекарани пред шахматната дъска може и да са ѝ попречили да изживее пълноценно детството си, но сега се отплащат.
И така до фурора на Световната купа в Баку (Азербаджан) и гарантирано място в Турнира на претендентите през 2024 г., събиращ осемте най-добри в света.
"Като малка беше скромно и обикновено дете, което си играеше с кукли. До 4-5 годишна възраст, след което започна все по-сериозно да се занимава с шахмат. Научихме я да мести фигурите, заведохме я на 1-2 турнира и се видя, че има потенциал детето.", започна Ибрахим.
"Аз я научих да играе шахмат. Дядо ѝ също помагаше. Моят баща е майстор на спорта. Той също помагаше дейно. За първи път откритието го направи сегашният ѝ треньор и мениджър Живко Жеков. На един откри турнир в Силистра я забеляза, че играе отлично за възрастта си. Попита баща ми, който по това време води Нургюл по турнири, дали може да участва на републиканското в Слънчев бряг."
"Годината беше 2009 г. Заведохме я и тя направи 6 точки от 6 възможни. Спечели първото място по абсолютно категоричен начин. Тогава всички видяха, че е един скрит талант."
"Мечтата ни е тя да бъде световна шампионка за жени. И се надявам съвсем скоро да го постигне. Вярвам, че ще стане! Без талант не може, но и без упоритост и труд също не може. Тя е упорито и трудолюбиво дете, има и дарба от Бога."
"Първите ѝ тренировъчни партии бяха срещу по-големия ѝ братовчед. Нямаше срещу кого да играе. Нямаше турнири по това време.", продължи бащата на талантливото 20-годишно момичет от Крепча.
"Още като малка ѝ казвах, че трябва да остане концентрирана на дъската. Въпреки крехката си възраст, тя имаше завидно самообладание. Беше концентрирана през цялото време, не шаваше като другите деца. Отличаваше се. Нямаше много време да играе навън. Остана си фокусирана върху шахмата. Даже ми се струва, че не можа да изживее детството си както трябва. Възнаграждание без лишения няма как да стане."
"Беше ѝ много трудно, но в училище си беше отличник. Въпреки шахмата, заради който пропускаше доста уроци, се справяше много добре."
"Аз никога не съм ѝ казал да се откаже от шахмата. Имала е такива моменти - тежки загуби, след които си е помисляла за такова нещо, но това бе по-скоро плод на емоция."
"Най-важното ѝ състезание беше през 2015 г., когато стана световна шампионка за момичета до 12 години. Това наистина беше много радостно изживяване."
"В Баку гледах абсолютно всяка партия със страшно много вълнение. Даже отвреме на време пиех и някое валидолче, защото това е голям стрес, на който не всеки може да устои... Винаги съм си мечтал, че тя ще стигне върха. Може би не толкова рано, но аз знаех, че тя има такива качества и не отстъпва по нищо на своите именити съпернички. Доказа го в този турнир."
"Първите ѝ думи след финала бяха "Бях толкова близо...". За нас си остава да я успокоим. Сега просто искам да я прегърна, без думи.", завърши Ибрахим.
