Семен Новиков (кат. до 87 кг, класически стил) и Магомед Рамазанов (кат. до 86 кг, свободен стил) - чужди, а наши. Различни, но с еднакви мечти и цели. От две страни, които разделят света - Украйна и Руската федерация, но със златни олимпийски медали за новата си родина - България.
Двамата борци бяха сред тримата шампиони на страната ни от най-важния спортен форум в Париж. Те развяха нашия трибагреник и слушаха "Мила, Родино" на най-високото стъпало на почетната стълбичка.
"За европейците аз се считам за руснак, в Русия аз съм от Дагестан. Даже в самата Русия не знаят колко нации има в Дагестан. За Русия ние всички сме дагестанци. А в Дагестан... аз съм аварец. А по паспорт съм българин. И моят треньор и той е българин, но е бесарабски българин. Малко е трудно да се обясни. Има национален език –
аварски. Литературен. Но има и разговорни езици в Дагестан. Има райони, в които всяко село има свой собствен език. В централното село разговарят на един език, на 20 километра, в моето село, разговарят на друг език", опитва се да обясни Магомед.
При Семен историята не е толкова сложна. Той е от Харков, от Украйна.
"Животът ми в Украйна, няма голяма разлика от животът ми в България. Живеех с моите родители и дядо. Както тук живеят семействата. Разлика няма. Ако има е минимална. Има разлика в култура, но не толкова голяма. Имаме обща култура, имаме общи дори православни християнски празници и даже някои традиции имат сходство", обяснява той.
Рамазанов също е категоричен, че големи разлики между българите и дагестанците и техните традиции няма, освен че в родината му преобладаващата религия е ислям.
"Има супа, има салата, има десерт. А като отидеш в Германия, в Париж, дори в Турция. Там няма супа. Пилешка супа? Няма такова нещо. Аз бързо свикнах, адаптирах се. Тук не е като в Германия - след 8 часа всичко затваря. Можеш и в 10 вечерта да си купиш нещо.", изтъква още една прилика борецът.
Той е категоричен, че в Русия липсата на телевизионно излъчване на олимпийските игри е попречила на неговата популярност, но в селцето му в Дагестан много са се радвали на успеха.
"При нас има такъв обичай – когато в селото се роди син, бащата отива и започва да стреля във въздуха.И в този ден, в който играх, всички са стреляли. Те са имали такова усещане, сякаш се е родил син. И ми стана много приятно, че хората така са го приели", разказва той.
