Казахме си, че това не е допинг. Ако всички го правят, тогава всичко се свежда до талант и умения...
Ян Улрих беше един от най-добрите колоездачи на своето поколение. Победител в "Тур дьо Франс" през 1997 г. и "Вуелтата" през 1999 г., германецът постигна 32 победи в професионалната си кариера. Кариерата му беше опетнена от допинг и приключи през 2007 г. след операция „Пуерто“.
Година по-рано той беше отстранен от отбора си, T-Mobile, в навечерието на Обиколката на Франция. Това беше началото на края. През 2012 г. Спортният арбитражен съд (CAS) призна бившия колоездач за виновен в нарушение на антидопинговите правила и анулира резултатите му от 1 май 2005 г., включително и подиума му в Тура през същата година.
Години наред той отричаше обвиненията и превърна живота си в ад, белязан от алкохол и наркотици: „Пих уиски като вода и употребявах кокаин“, призна германецът, който в документален филм призна, че „любовта към децата ми ми помогна да преживея това“.
С течение на времето Улрих говори по-открито за допинга, като ясно заявява, че по онова време това е било често срещана практика в колоезденето. „Можех да предам всички, занимаващи се с колоездене тогава, но не го направих, защото обичах спорта си твърде много“, обясни той в предаването Inas Nacht.
„Адаптирахме се към това, което другите вече правеха, и си казахме, че това не е допинг. Ако всички го правят, тогава всичко се свежда до талант и умения“, добави той.
Олимпийският шампион от Сидни през 2000 г. призна, че „беше ужасно време“ и че „допингът ми костваше десет години“, въпреки че искаше да завърши размисъла си с позитивно послание: „От онази епоха се роди чист спорт.“
