България вече има своя първи медал от олимпийските игри в Париж. Донесе се натурализираният кубински боксьор Хавиер Ибаниес!
Той се класира за полуфинал в категория до 57 кг и така си осигури минимум бронзово отличие.
През януари ви срещнахме с Хавиер, който разказа за своя път от Острова на свободата до България, за първите стъпки в бокса, за уличната школа, за отказването и съдбоносното си завръщане.
Припомнете си историята!
Куба - страната на пурите, латино ритмите, карибските плажове и… бокса. Между въжетата боксьорите там показват изящество и финес, каквито противниците им често дори не са виждали. Сред кубинските боксови таланти е Хавиер Ибаниес – момчето, което вече представя България.
Хавиер е роден в кубинския град Матанзас - на повече от 9000 километра от мястото, където тренира понастоящем - София. Пред bTV той дава своето обяснение защо в Куба боксът е повече от спорт. Част от културата на страната е.
"Започваме много малки с бокса в Куба. Аз бях на 10. Затова и в страната нивото е толкова високо. Приятели ме насочиха към бокса. Впоследствие треньорите видяха, че имам качества и продължих. Нашата зала беше улицата. Бяхме много малки и за нас беше като игра. Като по-големи отивахме вече в зали, където условията са много по-добри.", коментира Хавиер.
Едва 18-годишен, той става олимпийски шампион за младежи през 2014-а година в китайския град Нанджин. В родината си е посрещнат като герой:
"Моят град е по-малък и всички ме посрещнаха с много емоция като истински шампион. Тогава осъзнах, че съм постигнал нещо значимо"
След големите успехи, идват и огромните очаквания, тежащи на Хавиер, който взима съдбоносно решение. Окачва ръкавиците в дома си и слага край на боксовата си кариера. Едва на 23.
"Бях изтощен, не се чувствах добре. Заради целия този стрес започнах да имам главоболия и реших да спра. 1 година си бях вкъщи, без да тренирам. Близо до нас няма зала. Опитахме да направим една малка с моите приятели и да тренираме, но когато треньорът дойде с предложението, започнах отново да тренирам много сериозно.", спомня си с умиление Хавиер.
И точно тогава идва моментът за промяната. Тя, както често се случва в човешката история, става съвсем случайно. Време е Ибаниес да отупа от праха боксовите си ръкавици и да се върне във втория си дом – ринга:
