Всяка десета от милиметъра в спортната стрелба коства медал! Мария Гроздева обаче запазва точния си мерник почти четири десетилетия, като се превръща в един от най-титулуваните български олимпийци. Със 7 участия на Игрите, 2 титли (Сидни 2000 и Атина 2004) и 3 бронзови отличия (Барселона 1992, Атланта 1996, Атина 2004) тя знае какво е олимпийски дух.
Гроздева може да бъде наречена "Наръчник на участника на олимпийски игри". От кулата на нейния опит тя може да говори и за големите успехи, които те докарват до сълзи от гордост, и за провалите, когато буквално те... подминават.
"Като се представиш зле, почват да не те зачитат за човек. Когато вземеш медал, всички са ти приятели, кланят ти се. Казваш, че не те е поздравил, а той „Няма такова нещо, не съм видял!“. Такива са нещата в спорта! Като навсякъде!", заяви Мария Гроздева, която е първи гост на поредицата на "Тази сутрин" - "Българите на олимпийския връх".
Този интерес от външни за спорта хора, при това на най-важното състезание, често дразни главните герои в битката за медалите.
"Лоша услуга ни правят. Тъкмо се съсредоточиш, кажеш си, че трябва да си свършиш работата, няма да се интересувам кой гледа. И като ти кажат: „Хайде, идва президентът да те гледа, трябва на всяка цена да се представиш добре. Ти можеш!“, и край! Колкото и да си мислиш, че не трябва да обръщаш внимание, тези неща се загнездват в главата.", казва Гроздева.
На фона на нейните 7 участия на олимпийски игри, трудно можем да си представим, че тя дори не си е помисляла за олимпийската слава.
"Когато говоря за Олимпийските игри много се вълнувам. Все пак така ми е минал животът – в подготовка, в състезания, в Олимпийски игри. Не може да се каже, че като малка, когато започнах да тренирам, съм мечтала за олимпийски връх. Тази мисъл започна да се прокрадва, когато започнах да взимам медали.", казва Гроздева.
"Спомням си такива времена бяха в спортната стрелба, че имаше моменти, в които надпреварата за повече медали беше само между нас. Говорим за Световни купи, а не държавни първенства. Имаше вътрешна конкуренция и се надъхваме страшно много. Ясно беше, че отиваме и няма връщане без медал! Бяхме свикнали, че когато от европейско първенство се върнехме с бронзов или сребърен медал, журналистите ни питаха "На какво дължите неуспеха си?". Винаги очакваха златни медали! Сега нещата се промениха, не са така. Дори да влезе някой във финал е голяма радост", добавя тя.
Мария Гроздева има в колекцията си над 90 медала от международни турнири, но тези от Игрите винаги ще бъдат най-ценни.
"Срещам се с много спортисти, които казват "На еди-кои си олимпийски игри съм бил на седмо място, на дванадесето място. Аз в Пекин 2008 имам пето място, но аз никога не го споменавам, защото това е малко на фона на медалите. А хората наистина се гордеят с такова нещо - дори да са в първата двадесетица", казва тя.
Тя обаче не се хвали с тях. Приятелите ѝ могат да ги докоснат и да ги видят, но само ако поискат.
"Прибирам ги в един шкаф, а другите медали са в един сандък. Нищо не е сложено така наяве, освен едни кристални купи. Ако поиска някой ги вадя", категорична е Гроздева.
Как е сънувала успеха си от Атина 2004? Защо на олимпийски игри ѝ е по-спокойно, отколкото на Световна купа? Как Ванга е предрекла успеха ѝ?
Отговорите във видеото!
