Живот на скорост. На мнооого висока скорост, над 350 километра в час. Такъв е животът на Марк Уебър – от сбъднатата мечта да бъде част от Формула 1, през лудостта, наречена „24 часа на Льо Ман“, та чак до посещението му в България.
Началото на тази история обаче не предполага подобни успехи за едно момче от австралийско градче:
„Не мога да не кажа, че късметът ме е съпътствал. Там, където съм роден, всичко започна по скромен начин – в малко градче в Австралия, където шансовете за успех никак не бяха в моя полза. Но имах добри хора около себе си. И съумяхме да се справим.
Като бях малко момче във фермата ни в Австралия докато бях на мотора, си коментирах сам, сякаш съм на състезание, печелих сам, в главата си, виждах го. И то с цялата възможна драма – представях си как печеля с милиметри, просто как печеля по красив начин. Лесно е да ти се каже да следваш мечтите си. Но ти самият все пак имаш идея какво е би могло да е възможно.“, признава Уебър.
Мечтата, наречена „Формула 1“, колкото и непостижима и невъзможна да изглежда, се сбъдва за Марк:
„Формула 1 е като да удариш джакпота. Като млад го възприемах именно така. А влезеш ли веднъж в тази среда, тя неимоверно оказва голямо влияние върху живота ти. Знаете, че когато се състезавате във Формула 1, тези отбори, всички до последния, са на страшно високо ниво, те са елитни. И за мен е удоволствие, че съм могъл да работя с най-добрите от най-добрите механици, най-добрите инженери.
Снимка:
Евгений Милов
6 години бях в отбора на Ред Бул. Не мога да скрия, че нагласата там е шампионска, това е. И съм радостен, че съм бил макар и малка част от това. Аз обичах работата си. Но разбира се, пътуванията са уморяващи, всичкото време в хотелските стаи. Най-често човек е сам, без семейството си. Това изтощава.
Когато обаче си на самото събитие, водещото е насладата от него. Ентусиазмът обхваща всички нас. Това може да се нарече второ семейство. Защото, като го погледнем глобално – аз съм свързан с тези хора в различните отбори, в които съм бил, повече от 30 години, без значение дали е фотограф, механик или който и да е от пилотите.“
Най-голямото удовлетворение за Уебър не е самото участие и повечето от 200 старта във Формула 1, а неописуемото чувство да спечелиш състезание в един от най-конкурентните спортове в света. Там, където е нужно да си бърз, но в същото време и много съобразителен и адаптивен:
„Да спечелиш старт във Формула 1 има малко по-индивидуален характер, тогава си някак по-горд, че си спечелил. Тогава звучи националният ти химн. И няма как да не го усетиш като своя личен момент. Споделяш го и с отбора си. Тогава ти е тази двойна емоция – да си на стълбичката и да празнуваш с отбора си. Разбира се, всеки иска да има повече победи. Аз успях на осем пъти. Е, не съм печелил сезон във Формула 1, но винаги съм бил достатъчно близо, в топ 10.
Снимка:
Евгений Милов
Накратко мога да кажа, че периодът от началото на израстването до там, където искаш да си, минава през много търсене, опити и грешки. Бях готов на своя край във Формула 1. Бях го планирал добре. Вярвам, че го направих в точния момент. Да, можех да продължа още, но реших, че най-добре е да се откажа, когато бях на подиума с пилоти като Фернандо Алонсо и Себастиан Фетел в Бразилия през 2012-а.“
Вижте тази публикация в Instagram.
Вместо да се оттегли от един от най-опасните спортове, Уебър решава да продължи своя живот на висока предавка – този път с участието за отбора на Порше в Световните серии за издръжливост. Освен това, австралийският пилот участва и в едно от най-трудните състезания в света – „24 часа на Льо Ман“. Описва го като емоция, която остава за цял живот:
„Появи се вариантът да се приземя на меко, така да кажа. Такова именно бе решението да се състезавам за Порше в Световните серии за издръжливост. Защото да, не беше Формула 1, но това също е елитен моторен спорт, при това за най-добрия бранд в света. Изборът ми да сменя състезанията наложи една задължително психологическа промяна у мен да свикна с това, че споделям колата с моя съотборник. Когато обаче става въпрос за 24-часово каране, наистина осъзнаваш колко дълги са тези 24 часа. Защото колата, като машина, си имат лимит. А всяка секунда е ценна в това състезание, което продължава едно денонощие. И именно това го прави уникално.
Вижте тази публикация в Instagram.
За тези 24 часа в тази надпревара емоциите ти са като влакче на ужасите. Комуникацията ти с всеки твой съотборник е от определящо значение. Трябва да си сигурен, че си нащрек възможно най-дълго време. Трябва да приемаш малки количества храна, иначе може да се умориш много, и то за кратък период. Ето – дори и начинът ти на хранене има значение и влияние."
Неминуемо след такова предизвикателство следват изводи:
