"Малко хора си спомнят, че дойдох в Сплит към края на 1997 г., за да бъда треньор, но само след няколко месеца се върнах в залата и спечелих сребро в Лахти, първото за Хърватия.
В навечерието на олимпийските игри в Сидни бях много добре подготвен, резултатите от тренировките ми бяха такива, че можех да вдигам тежести в по-висока категория и да се състезавам за медал. Единственото, от което се страхувах, беше някаква контузия". Думите са на Николай Пешалов пред sportske.jutarnji.hr. Изданието припомня разказа на българския тежкоатлет по повод своята 80-годишнина.
"Преди пет години някои от най-великите хърватски спортисти се съгласиха да напишат своите истории за нас, а това е историята на Николай Пешалов", пишат колегите.
"Вече бях втори и трети на олимпийски игри, единственото, което ми липсваше, беше златото, което ми се струваше недостижимо. Да бъда втори или трети никога не ме интересуваше, беше като да си десети, въпреки че бях наясно, че не можеш винаги да си първи. И затова с нетърпение чаках този ден в Сидни. Всъщност чаках години наред да спечеля злато.
На практика реших всичко с първия опит и в двете движения, легендарният Наим Сюлейманоглу остана с нула в изтласкването, така че всичко беше ясно от самото начало. Поне за мен, не знам на другите какво им било в главите...
Най-накрая златото бе на гърдите ми. Не чувствам нищо особено в първия момент, държах се сякаш съм на обикновено състезание. Мисълта, която ми минава през главата бе: „Какво ще правя сега?“, „Какво ще правя сега?“. Имам всички възможни медали, а сега съм на върха на пирамидата.
Същото беше и на подиума, когато получих медала и когато изсвириха хърватския химн... В залата беше лудница, всички хърватски и български спортисти, които не се състезаваха този ден, дойдоха да ме подкрепят. Сред тях, разбира се, беше и Горан Иванишевич. Срещнахме се в Барселона през 1992 г. Горан направи много за мен, за да получа хърватско гражданство, но никога не говореше за това. Чух от други колко много ми е помогнал.
По-късно, когато слязох от подиума и се върнахме в олимпийското село, едва тогава започнах да празнувам. Надявах се на празненство, но не вярвах, че ще има толкова голяма еуфория. Всички спортисти се събраха около мен, започнаха да ме прегръщат и целуват, настана истински купон. Едва тогава осъзнах какво съм направил.
Четири години по-късно, в Атина, спечелих четвъртия си пореден олимпийски медал, мисля, че само Пирос Димас от Гърция има толкова. В крайна сметка исках да отида в Пекин, но около месец и половина преди Игрите контузих рамото си, две сухожилия ме мъчеха и осъзнах, че е свършено. Вече бях на 38 години, нямаше нещо, което да не бях спечелил.
1.Николай Пешалов (Хърватия) 325 (150+175)
2.Леонидас Сампанис (Гърция) 317.5 (147.5+170)
3.Генадий Олешчук (Беларус) 317.5 (142.5+175)
* Един от най-успешните щангисти на всички времена, спечелил четири олимпийски медала подред (За България: сребро Барселона'92, бронз Атланта'96; за Хърватия: злато Сидни 2000, бронз Атина 2004).
* Роден е във Ветрен на 30 май 1970 г., получава хърватски паспорт през 1998 г. и печели сребро при дебюта си за Хърватия на световното първенство в Лахти.
* Вдигайки за България, Пешалов става трикратен световен шампион (1990, 1993 и 1994) и шесткратен европейски №1 (1991 - 1995, 1997).
* Той добавя и две европейски титли към колекцията си като член на хърватския национален отбор, в София (2000) и Тренчин (2001).
* Има общо 13 медала за Хърватия - в двете движения и двубоя.
* Личният му рекорд е двубой от 337,5 килограма, които вдигна на олимпийските игри в Атина през 2004 г., когато премина в кат. до 69 кг - 150 кг в изтласкването и 187,5 в изхвърлянето.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
