Днес в специалната ни поредица, посветена на олимпийските игри в Москва през 1980-а година: „45 години шампиони“ на сайта btvsport.bg ви срещаме с един от най-великите български тежкоатлети в пантеона на българския спорт - Янко Русев!
В шуменското село Ивански през 1958 г. на бял свят се появява един от най-талантливите, но същевременно и най-трудолюбиви спортисти на България – Янко Русев. Семейството на бъдещия щангист напуска селото, когато детето е едва на 4 години, за да заживеят в Шумен, така че Янко няма особени спомени от родното си място.
Първият спорт, който пленява малкият Янко, е футболът. Русев играе като дясно крило в местния „Волов“ в продължение на 2 години. Впоследствие пробва своя късмет в борбата, но по време на спаринг чупи своята ръка. Това е знак, че трябва да се откаже и да открие призванието си: щангите.
Бъдещият тежкоатлет влиза за първи път в залата на 10 години. Треньорът Иван Лечев води занимания с подрастващи, вижда влизащият Янко Русев и му предлага да предизвика себе си срещу лоста.
10-годишният Янко изумява! Успява да се справи с 40 килограма - с 10 повече от трениращите активно деца на своя възраст.
„Ако имах техниката, можех да вдигна и повече. Може би историята ми е като тази на треньора на Карлос Насар – Илиян Илиев, който забелязва таланта от първата секунда.“, признава скромният Янко Русев.
Присъдата „безперспективен“
На 15 Янко Русев прави опит да бъде приет в прословутото училище „Олимпийски надежди“ в София. Приемната комисия се произнася с присъдата: безперспективен!
Бъдещият олимпийски шампион се завръща в Шумен още по-мотивиран да опровергае „специалистите“.
И успява! На 19 вече е втори в света, а с трудолюбието си се превръща в любимец на Папата на щангите: Иван Абаджиев!
Когато се присъединява към мъжкия национален отбор, за личен треньор на Янко Русев е определен единственият ни двукратен олимпийски шампион – вече покойният Нораир Нурикян. Подиумът, на който води своята подготовка Русев, е точно срещу бюрото в Дианабад на Старшията – Иван Абаджиев.
„Абаджиев виждаше, че мога да стана олимпийски шампион. Искаше да прокара своята методика. Доказано е, че тя е най-добрата в Европа. Аз бях мотивиран за Москва да докажа, че системата е номер едно.“
На 21 години, Янко Русев е готов да посрещне най-сериозното предизвикателство в своята кариера – да стане олимпийски шампион. Огромна част от подготовката е тежка, на Дианабад, а през последния месец националният ни отбор е на високопланинската база Белмекен. Янко усеща, че е готов да докаже българската доминация!
В продължение на 5 години той е непобеден на европейски и световни първенства. Големият съперник на българина – германецът Йоахим Кунц, е амбициран за първи път да надделее над българина не къде да е, а именно в Москва!
Българската олимпийска делегация в руската столица е рекордна, но легендата Иван Абаджиев, разчитайки на златен медал от своя възпитаник – Янко Русев, осигурява младият тежкоатлет да бъде сам в стая.
Достъпът до Русев е силно ограничен, а Янко каца в Москва точно 72 часа преди да излезе на подиума.
Да сбъднеш мечтата си на 21
Янко Русев е безапелационен на подиума. Тежките тренировки в България, когато през зимните месеци температурата в залата е под нулата, а грифът болезнено залепва по ръцете на щангиста ни, се отплащат.
Йоахим Кунц отново е на колене! Янко Русев триумфира с 3 олимпийски и 2 световни рекорда: ясен знак, че е недостижим!
В знак на уважение към Янко Русев, Йоахим Кунц кръщава своята дъщеря на шуменския тежкоатлет – Янка.
„Така се развиха нещата, че така и не съм я виждал. Би ми било много любопитно да се запозная с нея. Все пак са минали цели 44 години. От Йоахим това е голямо уважение, признание, че нито веднъж не успя да ме победи!“, споделя с вълнение олимпийският шампион Янко Русев.
След триумфа в Москва, Янко Русев получава огромно заслужено уважение. Той е част от Залата на славата на щангите в Истанбул.
Обещал е, че един ден ще посети музея, като ще подари и свой медал и купа, които да бъдат изложени там.
Часовник „Кукувичка“ и талисманът на Москва 80 мечокът Маша - това са нещата, които остават като спомен на Янко Русев от олимпийската столица и паметният му триумф. Най-голямата награда все пак си остава олимпийското злато!
Заради бойкота на България и голяма част от страните от Източния блок, Янко Русев пропуска златната възможност да стане да бъде двукратен олимпийски шампион. Лебедовата песен на таланта ни е през 1984-а година на алтернативния турнир „Дружба“ във Варна. След последния си успешен опит, Русев окачва щангетките.
„Вече бях в големия спорт доста години – около 12. Започнаха да излизат млади състезатели. Моето мислене е такова, че сребърният медал беше провал. Исках хората да ме запомнят като шампион. Усещах, че наистина бях амортизиран, започнаха и контузиите. Взех си щангетките и никога повече не ги обух. Пазих ги дълго време и след това ги подарих на щангист. Колана си го дадох на децата, които тренират щанги. Медалите съм ги подарил на различни музеи. Нека децата ги гледат! По-хубаво е да бъдат там, в музеите!“, коментира легендарният Янко Русев.
След като приключва активната си спортна кариера, Янко Русев става помощник-треньор в националния отбор на легендата Иван Абаджиев. Впоследствие приема любопитното предизвикателство да бъде консултант в Япония. Когато се завръща, застава начело на представителния ни тим. Осигурява на страната ни отборна титла на европейското първенство, както и силно представяне на олимпийските игри в Атланта 1996 година. По-късно оглавява и националния отбор на Азербайджан.
Щангистите, за които най-много се гордее, че е допринесъл в развитието им са Севдалин Минчев, Митко Гръблев, Величко Чолаков и Николай Пешалов.
Като край на нашия разговор, Янко Русев дава следното заключение:
„Това, с което мисля, че съм превъзхождал конкуренцията си, е упоритост! Другите не са имали такава цел пред себе си. Лесно не се става олимпийски шампион. Трябва много труд, много лишения. Който иска да бъде златен медалист, просто да се настрои така, че да знае, че ще има много лишения и много труд. Иначе просто не може да се постигне!“, коментира щангистът ни.
От село Ивански, през Шумен и София, та чак до Москва: трудният, но славен път на Янко Русев до небосклона на българските щанги!
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
