Тя беше звезда в цял свят. На 19-годишна възраст Наталия Кучинская стъпи на олимпийския връх, накара публиката в Мексико да се влюби в нея и отхвърли предложението за брак на сина на мексиканския президент. Наричаха я "булката на олимпийските игри", а залите замръзваха по време на нейните изпълнения.
Но 20 години след триумфа, тя трябваше да бяга от бандити в Ялта. Иронията на съдбата: откупът за нея беше платен от този, с когото животът някога я беше разделил.
Родом от Ленинград, ученичка на спортна династия, Наталия живее по спортните зали от детството си. Първо, тази на майка ѝ, а след това на Владимир Рейсон, който вижда в нея бъдеща олимпийска шампионка. А когато талантът най-накрая пробива, Кучинская е предадена на Лазар Зацаренни, треньор, който също мечтае за голямо бъдеще. Може би не само в спорта.
Световното първенство в Дортмунд'66 я превръща в национална героиня - взима общо 6 медала, от които два златни. След това идва повиквателна от националния отбор и билет за голямата сцена – олимпийските игри в Мексико Сити.
Игрите през 1968 г. са връхната точка в забележителната ѝ кариера. Въпреки политическото напрежение и освиркванията срещу съветските спортисти заради събитията в Прага по това време, Наталия се представя с невероятна лекота. Злато в отборното състезание, злато на греда, бронз в многобоя и на земя. Усмивката ѝ печели милиони сърца. Мексиканците правят филм за нея, а местната преса я нарича "национално съкровище, изпратено от Севера".
Един от онези, които попаднаха под чара ѝ, беше синът на президента. Той ѝ предложи брак. Кучинская любезно му отказва. Родината я зовеше. Или поне така си мислеше тогава.
В родината си Кучинская вече не беше нужна. Предишният ѝ треньор беше емигрирал, което добави негативи към постиженията ѝ.
Пробва се като треньор, но ѝ беше позволено да работи само с деца. Тогава в живота на Кучинская се появи Александър Котляр - бизнесмен с навиците на новобогаташ, който ѝ осигури брак, а след това - криминално досие, развод и бягство в Америка. Наталия остава сама. Почти без средства, забравена.
Годината е 1989 г. Полуразпадналият се Съветски съюз. Наталия отива в Ялта, на пръв поглед обикновено пътуване. Но е отвлечена. Бандитите са сигурни, че олимпийската шампионка има спестявания и искат откуп: ни повече, ни по-малко от милион долара. Чудовищна сума.
И тогава Котляр се завръща на сцената. Бившият ѝ съпруг, който живее в САЩ, но все още има връзки в СССР, се застъпва за нея. Неочаквано, но в точния момент. След неговото обаждане и преговори с криминални кръгове, Кучинская е освободена. И той прави втората стъпка – кани я в Америка. Този път Наталия не отказва.
В чужбина нещата са различни за бившето величие. Тя получава зелена карта, основава собствено училище по гимнастика в Илинойс - работи и тренира, може би не по шампионски, но с душа. Животът ѝ най-накрая намира ритъм, не състезателен, а човешки.
Наталия никога не се завърна в Русия. Нямаше смисъл. Там, където беше боготворена и забравена, вече не очакваше нищо. Но името на Кучинская все още отеква в учебниците, архивните хроники и в сърцата на онези, които помнят как "булката на Мексико" някога спаси честта на цялата съветска гимнастика.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
