Емма, Белослава, Калина и Ана. Четири млади момичета, чиито очи сега светят по-силно, от когато и да е било преди. Нищо от това не е случайно. Преди няколко дни те влязоха в историята на българския спорт. Преди няколко дни спечелиха първия отборен медал за страната ни в женската фехтовка от световно първенство - бронз от световното за девойки в Пловдив.
"Със сигурност не е случаен този медал, защото сме наистина по цял ден в залата. Даже аз бих спала тук, ако трябва. И наистина след всяко състезание сме първите, които отново се връщаме в залата. В 7 сме тук и оправяме грешките – дори и да сме победили", споделя Емма Нейкова пред екипа на bTV.
"Надявах се на индивидуален медал, защото е по-лесно един човек да пробие, отколкото всичките, отколкото целия отбор. Надявах се, но не вярвах”, споделя щастливият треньор Ивайло Воденов.
"Аз все още съм в шок какво се случва, изненадана съм, супер щастлива съм и много благодарна. Ние успяхме благодарение на целия българския отбор и на всички, които ни помогнаха. Написахме история – това е чест за нас", горда е Белослава.
А, кои са те?
Калина е ученичка в Софийската математическа гимназия. Момичетата я определят като умна и с доста екзотично излъчване.
Ана е 12-и клас, а след фехтовката най-много я влече медицината и по-конкретно - кинезетерапията. Притеснителна, най - вече пред камера.
Белослава или както всички я наричат - Бела, е с най-скромен ръст, но всъщност най-голяма от всички останали. Вече е студентка, учи в УНСС, едновременно и работи. Печели медали и от световни първенства.
Емма. Емма е тази, в чиито очи най-силно се чете жаждата за победа. Не че при другите не е така, но при нея всяко нещо я мотивира да иска още. Неслучайно е готова да спи в залата, стига да става все по-добра.
Всички обаче ги обединява едно - фехтовката.
"Всичко премина в крясъци, скачане и такива неща... Запрегръщахме се, разцелувахме се и нямахме много време да си говорим, ние не можехме да осъзнаем какво ни се случва веднага след това", споделя Ана.
"Чувстваме се чудесно и нямам търпение да продължаваме да носим подобни успехи", добавя Калина.
Ден след спечеления медал, всички момичета са посрещнати като шампионки. Емма признава, че въпреки медала - в училище нищо не се е променило. Отново закъснява за час, защото сънят все не й достига. Този път обаче вместо забележка - получава бурни аплодисменти от целия клас.
Емма е в основата отборът да достигне до борбата за медалите, записвайки невероятно постижение срещу Франция. Отборът ни стига до бронза в конкуренцията на 28 тима. Най-сериозното препятствие, което срещат по пътя е Франция. В един момент момичетата ни губят с 32:40, но Емма Нейкова обаче обръща резултата.
"Треньорът ми Ивайло Воденов знае, че когато аз се разрева – ставам нов човек. Той направи така, че да се разплача и да започна да играя. И наистина, след като си поплаках един час на спокойствие, осъзнах, че трябва да влизам в мачовете без напрежение", споделя ни Емма.
Не помнят първите думи, които са си казали след успеха. В такива моменти думите остават на заден план, а емоциите завладяват момичетата.
Все още са под въздействие на емоциите. Гледат честичко медалите, защото все още не могат да повярват, че са ги спечелили. С усмивка си спомнят за пътя до третото място и вярват, че спечеленият медал сега, е началото на нещо много по–голямо.
"Продължаваме, борим се и се молим да стигнем до олимпиадата. Мисля, че сме между първите и всички вече се съобразяват с нас. Защото вече даже чух: "Ей няма да се паднем с българките". Това е добре, искат вече да ни избегнат. Наистина вярвам, че имаме шанс да се класираме за олимпийските игри и дай боже да вземем медал и там. Всички мечтаем за едно – за олимпиада", завършва Емма.
Пътят към Париж 2024 е дълъг и много труден. За да стигнат до така мечтаната квота, на момичета им предстоят европейско и световно за жени през лятото.
А, чак след това ще погледнат й към най-високата цел – Олимп. Дотогава си пожелават да преживеят още от сълзите... сълзите на щастието!
