Да посветиш времето си на това да подаряваш бъдеще на деца със Синдром на Даун. На тази мисия се е отдал Слав Петков, който от няколко години активно тренира спортисти със специални потребности. А те жънат успехи по международни състезания, печелят медали и развяват с гордост българския флаг.
Залата е техният свят. Тук те се чувстват значими. Получават и раздават любов. Тук те сбъдват мечти и прославят страната ни. Те са шампиони, а зад постиженията им стои един човек, който повярва в тях.
Слав Петков е израснал в семейство на професионални спортисти. Дълги години е активен състезател – бил е лекоатлет, както и баскетболист в клуб "Локомотив". Завършва Националната спортна академия, като за своя магистратура избира профила "Адаптирана физическа активност", без да предполага, че това ще предопредели пътя му.
През 2015 г. той основава Федерация "Адаптирана физическа активност" и започва активна работа с деца и младежи със Синдром на Даун и други специални потребности. От миналата година организацията вече е национална спортна федерация, лицензирана от Министерството на младежта и спорта. Слав Петков подготвя младежите за международни състезания, а медалите, които те донесоха на България, вече трудно могат да се изброят.
"Прекарвам доста часове в залата. Това е необходимо, когато сме заслужили доверието на толкова много родители и деца. Още след като завърших средното си образование, знаех, че пътят, който ми предстои, е пряко свързан със спорта. Закърмен съм с любов към него. Винаги отекват думите на майка ми, че когато аз съм бил може би на годинка... съм проходил в спортната зала.", споделя Петков в специално интервю за bTV и рубриката "Личностите" в предаването "Тази събота и неделя".
"Взех дисциплината от моите родители, които са много добри педагози. Стотици, дори хиляди хора, ги познават, тъй като те са изучили немалка част от Северна София. Редът е за тях на първо място."
"Човек си казва "Боже Господи, колко сме критични към нашите деца, но всъщност ние притежаваме неща, които даже не осъзнаваме. Това промени философията ми изцяло и преобърна моя живот и прочита на живота, който аз водя. Израснах малко, гледам на него по по-различен начин. Сега той е много по-цветен от преди."
"Аз си работех друго. В началото беше съвсем доброволно - исках да го правя, защото виждах, че потребността, която усещах от ежедневните занимания с децата, има смисъл. Изобщо не ми пречеше да работя цял ден с тях и след това да отида нощна смяна и после пак да се върна в залата, независимо, че съм уморен."
"Те се променяха с дни, с месеци, с години. Едни невербални младежи тогава сега се превърнаха в шампиони. Превърнаха се в едни млади хора, които виждат смисъл в живота и виждат своето бъдеще в спорта и в това, което аз им давам. Но не само аз, а и моят екип."
Боян Вандов е първото дете, с което Петков работи. През септември - на Европейските игри в Падуа (Италия) - той се окичи с бронз в тласкането на гюле. Медалът е един от общо деветте, с които България завърши в Топ 6 в крайното класиране.
"Той дойде, майка му го носеше на ръце и го стовари точно пред залата. Може би беше на 8 години. Тежеше около 65 килограма, не беше активен. Имаше много страхове, които ние преодоляхме точно тук в залата, на едно жълто килимче, което още си спомням и няма да изхвърля никога. Тук проходи, преодоля страховете си и стана мъж. Неслучайно още тази година даде своят резултат.", разказва Петков.
"Слав е човек с голямо сърце, който е намерил своята мисия в живота - да помага и да се занимава с деца и хора с увреждания. Аз съм изключително щастлива, че имахме шанса да се запознаем с тях и да ги наричаме наши приятели и наше второ семейство.", казва Десислава Асенова - майка на един от спортистите - Александър.
"Много се промени, стана изключително социален, адаптира се в тази среда и намери своето място, своите приятели, защото това е нашето второ семейство. Тук работят изключително сърцати хора, отдадени на тях и на работата си.", споделя Таня Костадинова - майка на национала Емилиян.
"При всички действа по различен начин. При някои ми е отнемало и години. При други става много бързо. Любовта, с която правим всички това уникално нещо, случващо се в нашата зала, ги прави наистина хора. Колкото и време да отнеме, ние не се отказваме."
Големият пробив за отбора на Петков бе през март, когато България завоюва 6 отличия - две златни, две сребърни и две бронзови, на световните игри в Буенос Айрес. В аржентинската столица шампиони станаха Радена Ангелова и Александър Асенов.
"Много съм горд с тях, защото те са си като мои деца. Всички колеги, които работят с тях тук, ги припознават като свои деца. Голяма част от децата ме наричат "тате". Аз съм вторият техен баща, техният ментор, може би."
"От тази година имаме подкрепа от държавата. Естествено, тя не е достатъчна. Тя не е достатъчна за нито една федерация, не сме само ние ощетени. Но имаме много спонсори-дарители, с които се дофинансираме, защото субсидията е наистина много малка. Трябва да изкажа благодарности на хората, които застават толкова години зад нас и ни дават шанс да отидем на тези състезания."
"Никога не съм си и помислял да се откажа, тъй като това е моят живот в момента. Все едно да си оставя семейството. Знам, че всяка една сълза, всяка една нерва, която съм вложил в това нещо, си струва в името на тяхното бъдеще. То е като огледало - каквото им дадеш, веднага се връща при теб.", казва Петков.
"Предстои ни много голямо състезание в Анталия (Турция), което е с ранг на олимпийски игри. Подготовката, която е необходима за тях, е наистина безмилостна, за да може да се вдига нивото на спорта за хора с интелектуални увреждания."
За участието на отбора са нужни средства. През уикенда, за четвърта поредна година популярни личности, сред които лица на bTV, ще играят боулинг с кауза в рамките на инициативата "Подай ръка". Зали в София и Перник ще отворят врати в подкрепа на "Федерация адаптирана физическа активност България".
"Най-важният урок, който децата трябва да запомнят от мен е, че никога не трябва да се отказват. Колкото и клиширано да звучи - мечтите са за това, за да може да ги преследваме!", завършва вдъхновяващият Петков.
